Западът не ни иска, тръгвайте в други посоки, уважаеми български футболни гастарбайтери! Това е положението с трансферите в чужбина на наши футболисти към днешна дата. Стара Европа иска само големи таланти. Млади играчи с бъдеще, които може евентуално да доразвие. Затова през тази зима единствено Валери Домовчийски замина в първенство от големите пет, преминавайки в немския Херта, а всички останали поеха по непопулярни дестинации.

„Сините“ продадоха българските си асове на последния в Израел и аутсайдера в Кипър. „Червените“ и „червено-черните“ се ориентираха към Далечен Китай. Велизар е на път да се пласира при седмия в Унгария Залаегерсег. Руският Шинник и гръцкият Астерас Триполис пък подслониха други двама наши водещи футболисти – Здравко Лазаров и Мартин Камбуров.

Да, клубовете ни осъществиха и някои трансфери на Запад, но забележете – не на българи, а на чужденци. Не знам с какво толкова Роберт Попов и Абдер Кабус са по-добри от гореизброените български футболисти, но именно те заминаха, съответно за Оксер и Мурсия, а не доскорошните им колеги.

Но явно и непопулярните дестинации са за предпочитане, отколкото родната „А“ група. Ако не за друго, то поне от финансова гледна точка. Взимаш 20 000 евро месечна заплата, които няма кой да ти даде у нас и същевременно се отърваваш от напрежението. А когато си на възраст около 30-те, грабваш парите и бягаш накъдето ти видят очите!