Английските медии се надпреварват да плюят Бербатов сякаш участват в състезание по конни надбягвания. „Манчестър ивнинг нюз” засипва с критики българина, откакто е в Юнайтед. Пак оттогава „Сън” не е казал добра дума за нашия. Дори „Таймс” призова сър Алекс да продава номер 9! Тотално алкохолизиран бивш играч се изрепчи в местен ефир, че Бербо е най-слаб в цялата Висша лига...

Критиките са едни и същи, дори втръсват. Но не спират. Бербатов е ленив, не се раздава на терена. Другите в отбора тичат като луди, а той ги гледа. Че им и пречи. Бавен е. Тромав е. Не вкарва достатъчно. Крие се във важните сблъсъци. И не прилича на Кантона, както предвиждаха анализаторите отвъд Ламанша. Вярно, имал и магически отигравания, но твърде, твърде малко за похарчените 30 милиона.

Да, всъщност тези прословути 30 милиона са най-трудният за преглъщане залък от таблоидите. При всяка грешка, след всяко колебание на българина ехидно, гадно, злобно се припомнят трийсетте похарчени за него милиони. И му ги изкарват през носа.

Във всичко това има истина, разбира се. Но тя е твърдо малко, за да отприщва чак такава лавина от гадости. И явно намирисва на злонамерена кампания. Играчите на гранд като Манчестър Юнайтед се следят под лупа, но и се радват на приличен медиен комфорт. За второто очевидно изключението е само Бербатов. Само него го скъсват без капчица милост. А той с абсолютна сигурност не е толкова слаб, колкото го изкарват.

За съжаление това влияе на Митко. Когато анализираше първия си сезон на Олд Трафорд, нашият честно си призна, че се е случвало да не спи по цели нощи след като е чел критиките в пресата. А тя това и чакаше. От първия кръг през август поднови картечните откоси с повече ярост. Ако човек не гледа Бербатов в Юнайтед, а само чете и слуша какво се говори ще си помисли, че с номер 9 играе кьопаво недоразумение, което пречи на отбора, но струва 30 милиона.

Това, уважаеми английски специалисти, просто не е вярно. Но явно влияе и разцентрова българина. Което май е целта.

Никой в Англия не казва, че Бербо е най-интелигентната връзка между халфовете и нападателите на Юнайтед. С лекота се подминават стотиците му умни пасове, печелещи пространство в противниковата половина. Няма коментар за това как българинът хем не е боец, хем играе с болка за операция. Вкарва три гола от три мача и не иска го оперират. Иска да играе. Това обаче минава в новинарски стил. Без коментар. За всеки друг в същата ситуация биха се изписали оди за контузения герой. Но не и за онзи с цената от 30 милиона.

Може би защото не пасва в профила „Любимец на английските медии”. Те си падат по гамени, които разхождат силиконови проститутки от трета страница, напиват се до козиркат, трескат ферарита си с 200 км в час, набиват диджея в дискотеката, позират на плажа в скъп курорт през лятната ваканция. Обожават героя си Бекъм, нищо че той отдавна загуби човешкия си облик. Обожават жената на Бекъм, нищо че тя отдавна спря да е с прилична външност, остана си с три песни и на нищо не прилича. Таблоидите се хранят със скандалите и не харесаха Митко. Бербатов не е от този тип. Или поне папараците не могат да го щракнат.

А дори и това се харесва на сър Алекс. Той постоянно е атакуван незабавно да разкара Бербатов. Твърди се, че Фъргюсън все пожалва девятката, защото не обичал да си признава грешки в скъпите трансфери. Но мениджърът явно залага на нападателя си. И не го прави от инат. Действа така, защото разбира от футбол. И поне малко схваща колко трудно му е на Бербатов да се прави, че не чува критиците си.

А те не спират. Може би, защото тези 30 милиона са били приготвени за друга звезда, близка до влиятелен мениджърски кръг. Който е изгорял с комисионната, защото сър Алекс си избра нашия? Може би, защото вече има нов кандидат за трансфер към Юнайтед и Бербо трябва да бъде махнат? Или заради нещо друго се води медийната война срещу българина? Само в Ми6 знаят отговора. Но Бербатов не е Джеймс Бонд и поради тази причина футболните му обувки не могат сами да вкарват голове, а писалката му да стреля. В Англия се гордеят с агент 007. Само той за 30 минути оправя три красавици докато пилотира хеликоптер, скача без парашут и се гмурка под вода, за да детонира ядрена ракета. Яко тъпо е, ама си го харесват.

Или го плюят просто, защото е от някаква си България. Чиято столица, според средния англичанин е Букурещ или Белград. По- лесно ще разберете за какво става дума, ако си спомните как ни унизяваха английските чиновници в тяхното посолство тук, докато законно подавахме молби за виза. Как разни странни субекти с роби и чалми ни питаха имаме ли джобни пари за Лондон на летище Хийтроу. Дори горките баби от родопското село Гела върнаха от визовия отдел . Щели да бягат на Острова, а не да пеят на фолклорен концерт. Визи вече няма, но отношението и уважението е същото.

Затова Бербатов трябва да се стяга. И да не им се дава. Вярно, много по-слаби и не по-малко скъпи от него футболисти разхождат фланелките си, но не чуват чак такива критики. Но това не променя нищо. Трябва самочувствие. На Митко сакаш още му тежи, че играе с фланелката на Юнайтед. Още се притеснява. Личи му. И затова го атакуват под кръста. Дано не им се даде. Дано им затвори устите. Ще е добре за поне няколко стотин или хиляди български деца. Които сега ритат в махалата, повлияни от идола си на Олд Трафорд. Ще е добре за българите, които гледат свой сънародник заедно с милиони или с милиард от целия сват. И на английски, на испански, на китайски или арабски да е коментара, след гол или пас на Бербатов ясно се чува, че е бългериън. А това, съгласете се, е много по-приятно от бългерийнския скандал в брюкселския европарламент.

Със сигурност малко, дори и само морална подкрепа от родината на Бербатов би му дошла добре. Но едва ли ще получи. Защото много от нас мразят успелите българи. Завиждат им. И се радват, когато българин е оплюван от хора, които все още ползват чешми без смесител. От един кран тече студената, от друг – топлата вода. Как си мият зъбите и как се бръснат само те си знаят.