Футболистът на фурора в Лига Европа Дюделанж - Едисон Йорданов разкри пред „Дарик“ чувството да се изправиш на терена срещу гранд като Милан. Скромният люксембургски тим на българина срещна именития италиански отбор в груповата фаза на втория по сила европейски клубен турнир. Едисон е преминал през школата на Борусия Дортмунд, тренирайки със звезди като Марко Ройс, Робeрт Левандовски и Пиер-Емерик Обамеянг под ръководството на Юрген Клоп. 25-годишният флангови футболист не скри амбицията си един ден да облече фланелката на националния отбор по футбол на България. Ето какво още сподели Йорданов:
Едисон, част си от сензацията в Лига Европа – Дюделанж, отстранихте румънския шампион Клуж и полския Легия Варшава, очакваше ли подобно развитие?
Мечтата ни бе да играем в Лига Европа, но преди Легия и Клуж не можеше да мислим за продължаване, защото са по-големи отбори, обаче ние го заслужихме, защото играхме по-добре. Хубаво е да сме в Лига Европа.
Спомена, че е хубаво, но какво е чувството да играеш с гранд като Милан и силен отбор като Бетис?
Друго е нивото, може да се научи много от тези мачове. Това за мен е най-доброто, да виждаш как протичат нещата на подобно ниво. Трябва постоянно да се подобряваш. Отделно стадионите и атмосферата са много хубави.
През последните години има изключително израстване в люксембургския футбол и в националния отбор, и в частност Дюделанж. Какви са причините за този успех?
Футболът в Люксембург се подобри и разви в последните години. Лигата не е на високо ниво, обаче в националния отбор има млади добри играчи. В Дюделанж работи добър немски треньор с изграден план за игра. В отбора има французи и немци, с които отбора стана по-добър.
Виждаш ли разлика между България и Люксембург във футболно отношение?
Изгледах квалификационния двубой между двете страни миналата година и мисля, че разликата не е много голяма. Българското първенство е по-силно, има 3-4 силни отбора и лигата е силна, докато в Люксембург има 2-3 стойностни тима и другите са много по-слаби. България в това отношение е много по-добре. Повече българи играят в чужбина и цялостно страната е по-добре, но люксембургския футбол не е чак толкова слаб, както е бил преди 10 години.
Нека те върна по-назад в твоята кариера, преминал си през Борусия Дортмунд като част от втория отбор, но с прекарани лагери и тренировки с първия. Като сбъдната мечта ли можем да го окачествим?
Научих много, но в този период още ми липсваха някои качества, за да заиграя в първия отбор. Бях във втория, но имах тренировки и подготвителни лагери с основния тим. Разликата беше голяма и това ми попречи, но натрупах сериозен опит. Вече 3-4 години след Дортмунд съм друг играч на друга позиция. Развивам се и сега съм по-добър от тогава.
Появиха се информации, че попадаш в полезрението на националния отбор на България. Как гледаш на идеята да заиграеш за българския национален отбор?
За всеки футболист това е мечта и цел. Все още не съм го постигнал, трябва да работя и се надявам да играя за България рано или късно. Стискам палци и ще видим кога ще дойде тази възможност.
Допускаш ли един ден да играеш в български отбор?
Всичко е възможно. Договорът ми е до следващото лято. Има няколко класни отбора, както споменах. Следя представянето на Лудогорец в Европа и според мен са на много високо ниво. Различни са опциите, но засега не мога да кажа конкретно. Във футбола нещата се случват много бързо.
Какви са ти целите и какво искаш да постигнеш?
Мисля само за следващата половин година. Искам да играя възможно най-много в Лига Европа и с Дюделанж да спечелим точки от другите тимове в групата. Необходимо е да се подобря, за да вляза в националния отбор и да заиграя в по-класно първенство.
Коментирай