Българският нападател Валери Божинов бързо се превърна в основен играч на Парма. Таранът преоткри себе си след завръщането в Италия. В навечерието на два мача по оста България - Италия, решихме да посетим стрелеца в Парма. Божинов лекува сравнително лека травма и тренира по два пъти на ден. В крайна сметка се срещаме, като паралелно с интервюто, наблюдаваме мача на Сампдория и Рома. Валери следи зорко това, което правят „вълците”, защото в неделя трябва да играе срещу тях. Три дни по-рано Тоти и компания ще трябва да се отбият през София, за да срещнат ЦСКА. Божинов и цяла Парма са в отлично настроение, защото отборът сензационно заема четвъртото място в Серия А. Подмятам на няколко пъти, че догодина може да играе в Шампионската лига, а той отговаря: „Нека бъдем реалисти..."

- Валери, пропусна мача с Болоня, кога ще бъдеш готов за игра?

- Пропуснах три мача. Те бяха все важни срещи. Играхме с Дженоа, Наполи и сега с Болоня. Просто не искаха да рискуват с мен. Тук не става да тренираш два-три пъти с отбора и после да играеш мач. Травмата не е тежка, но изисква време. Три седмици тренирах самостоятелно във фитнеса и навън. Мисля, че за мача в Рим с Рома ще съм готов. Почвам да тренирам пълноценно с другите.

- Заговори се, че си ходил на лечение в Сърбия, коментира ли ти се тази тема?

-Да, имаше такова нещо. Вероятно знаете, че там има един лечител, който е специалист в областта на мускулните травми. Помогна ми много, но всичко зависеше и от работата, която върша тук в Парма. Имаше полза от това пътуване до Сърбия. Там бях за един ден. Благодарен съм на всички, защото си вършат работата добре.

- Как се стигна до това пътуване за Белград?

-Аз нямах никакви контакти с този специалист. Стоях си вкъщи и мислех за доста неща. Сетих се, че съм чел за този лечител. Знам, че Георги Иванов е бил в Сърбия преди едно дерби с ЦСКА и се е излекувал за няколко дни. Намерих телефона на Гонзо чрез един колега и той ми помогна. Благодарение на него отидох там, за което му благодаря.

- Парма надминава очакванията, представя се много добре. Имате ли някакви конкретни амбиции или още се борите, за да не изпаднете?

-Няма да го крия, че това ни е целта. Трябва да вземем 40 точки, за да сме сигурни в елита. Остават ни още 12. Трябва да ги набавим по най-бързия начин. Знаеш обаче, че ще ние трудно. Програмата става тежка. Сега играем с Рома, после ни идва у дома Ювентус, в края на полусезона гостуваме на Ливорно. Догодина програмата е трудна, но за пет месеца направихме добър колектив и добихме много опит. Знаем си възможностите, знаем къде може да стигнем, играем си мач за мач. Идват мачове с Рома, а на 6-ти януари с Ювентус, за тях не е нужна мотивация. Чест е да се изправиш срещу такива клубове.

- Трудно намери време за това интервю, май наблягаш на тренировките?

- Вие това го виждате. Става ви ясно какво правя и колко се трудя. Доста журналисти в България обаче смятат, че съм свършил с футбола, че не играя нищо. Чел съм такива неща из българската преса и във форумите. Явно за доста хора съм приключил с играта. Аз обаче сутрин излизам от нас и отивам на терена. Прибирам се чак вечерта от базата и добре знам, какво правя. Цялото ми време е запълнено с футбола. Мисля само за кариерата си. На 23 съм, а преживях две ужасни контузии. Не ги пожелавам на никого. Тези неща ме върнаха назад, но знам какво искам и от живота, и от футбола.

- Кален си след тези травми, само с труд ли успя да се върнеш?

- Труд, труд и търпение. Трудно е защото правиш постоянно някакви тарепии, работиш и гледаш другите отстрани. Сам си с лекари, физиотерапевти и треньора по кондиция. Чакаш, чакаш, а това хич не е хубаво. Нямаш обаче никакъв друг избор, когато си контузен.

- Сега колегите от Скай Италия завъртяха един клип, в който се видя и твоя гол срещу Фиорентина. Тези, които са те отписали, май са се объркали...

-Не мога да се оплача от интерес в Италия. То се вижда, отношението към мен винаги е било много добро. Аз съм българин, но в Италия хората ме ценят повече, като човек и като футболист. Приятно ми е, но от друга страна ми става криво. В България има повече злоба и завист. Не уважаваме футболистите, които са стигнали някакво ниво. Аз играя в Италия, не е най-добро първенство, но е сред най-силните. Не съм изненадан, виждате в какво нещо живеем, ние българите. Каква ни е държавата... Болно ми, когато прочета, че съм свършил с футбола, честна дума. Обаче съм над тези работи. Не може всеки да харесва другия.

- Помнят ли в Парма Христо Стоичков?

- Много ясно. Как да го забравят, като той е в историята. Тук не е направил добър сезон, но много добре го помнят. Доста ги е забавлявал. Даже в нашата съблекалня има две негови снимки. Едната е от гола му срещу Германия през 94-та. Другата е с Бенариво, били са големи приятели. Единият домакин и физиотерапевтите са от неговото време. Като дойдох ми казаха, че се надяват да не съм като Ицо. Шегуваха се, правил ги е луди из отбора. Шеги, майтапи. Иначе другото е ясно, на всеки се е случвало. Казваш България, а те ти отвръщат Стоичков. Май няма нещо ново, с което да се похвалим. Говорят хубави неща за него. Дошъл е след Златната топка, която спечели и запазил добри спомени в хората. Той е пример, като футболист, дано някой го повтори.

- Гледаме Сампдория и Рома, какво да чакат Левски и ЦСКА преди мачовете с римските тимове, пак ли ще ни бият?

- Първо ще пожелая на Левски и ЦСКА от цялото си сърце успех. Трябва им късмет, защото във футбола е нужен. Още повече срещу силни отбори, като римските. Най-много ми се иска Левски и ЦСКА да си повярват. Дано успеят да направят нещо, още повече, че това са последни мачове. Много, много на Рома и Лацио не им трябват.