До това „мъдро” заключение бяха стигнали голяма част от армейските фенове преди около 6 години. Тогава младият и очевидно надежден Митко си тръгна оплют от Българска армия. Наложи се майка му да го брани от гневната тълпа пред съблекалнята на ЦСКА и да се обяснява на медиите вместо разстроения си син. Дори откривателят на таланти - Стратега Пенев, бъркаше името му и обединяваше Бербатов и Букарев в състава си с обобщаващото… БАРБУКОВ!

Нечовешкото провинение на тогавашния централен нападател в червен екип бяха пропуските пред противниковата мрежа, макар че и головете не бяха малко. Най-непростими обаче си оставаха няколко препъвания в топката пред синия вратар Иванков на Герена, последвани от победния кървав гол на Гонзо и шампионска титла за Левски. Помните ли тези времена, в които Бербатов с ужас доиграваше мачовете в Борисовата градина под жестоките освирквания на вечно критичния сектор „А”? Че после му се и смееха, защото плачел пред камери и микрофони. Не бил нито голаджия , нито мъж! А мъже трябвали тогава, трябват и сега!

Е, как ви се струва това напомняне след удивителните сезони на СЪЩИЯ Бербатов в Леверкузен и най-вече след фантастичния първи сезон в Тотнъм? Митко е гениален футболист, в момента е в топ 5 на централните нападатели в Европа, не отстъпва на Ето`о, Дрогба, Шевченко… Носи на гърба си “шпорите”, а те хвърлят шапки до небето над Хайд парк от кеф за трансферния си удар с българина.

Тъжният за нас въпрос е какво правят с българските таланти на запад, как ги променят, та стават толкова добри там? И защо от Армията Бербо си тръгна оплют, а неотдавна в мача Байер – Тотнъм, „Бай Арина” го посрещна и изпрати с трогателни овации? Някъде в нас е проблема, май. Все мрънкаме на стадиона, все ни е кофти мача и все са некадърни футболистите. Нямаме търпение да станат големи, сбъркани са ни и фенския манталитет и треньорските методики. Още сума ти неща са ни сбъркани!

Затова си гнием тук, джафкаме се, кой е по-най, Левски или ЦСКА, Ботев или Локомотив Пд, а който мине оттатък Драгоман тръгва нагоре и няма кой да го бута надолу, към дъното на кацата.

Това е. Да не се окаже само, че след някоя друга година ще ахкаме по друг Барбуков, тръгнал си разреван оттук, треперил на някоя магистрала феновете да не отбият клубния му автобус, за да го питат възпитано - що нищо не играе…

P.S. Между другото преди Бербатов от „Армията” точно по същия начин си тръгна и Емил Костадинов. Да напомняме неговите златни мигове на Запад е излишно.