Сезон 2007-2008 може да се превърне в нещо много приятно за половин отбор българи, които обаче ритат в чужбина. Според китайския календар в момента се намираме в Годината на плъха. Преди известно време Наско Сираков изригна с лафа, че го притеснява Годината на свинята, закачка или не, всеки помни този хит. Настоящият сезон може спокойно да бъде наречен - Годината на Купата.

Не Купата на България, която този път мина без големите Левски и ЦСКА, напуснали надпреварата без време. Няколко други турнира обаче са на път да направят месец май повече от интересен за родния почитател на играта.

Началото вече е факт. Още през февруари Димитър Бербатов вдигна „Карлинг Къп” и повлече крак. Интересно е, че за Митко това е първи сериозен трофей в иначе богатата му и успешна кариера. Щом каръкът в това отношение Бербатов вдигна купа, какво остава за другите?

В Русия трима българи се превърнаха в звезди на стадион „Звезда”. „Без българи няма Амкар”, това гласи един от лозунгите на запалянковците в Пермската област. Пеев, Кушев и Сираков пишат история в Русия. Скромният Амкар е на финал и ще се бори с московския ЦСКА за трофея.

Голям смях падна след трансферите на Топузаков и Телкийски в Апоел Тел Авив. Ироничните подмятания, че бившите „сини” асове ще изпаднат, показаха сериозна липса на познания. Грандът Апоел едва ли ще изпадне, а е твърде вероятно даже да вземе Купата, след като стигна до последната среща. И всичко това с дейното участие на дуета дошъл от „Герена”. Съперник във финала е сигурният шампион на Израел Бейтар Йерусалим, т.е Топузаков и Телкийски пак ще играят в евротурнирите. Там, където им е мястото.

Димитър Иванков отдавна е наясно, че големият мач този сезон ще е финалът за Купата на Турция. Генчлербирлиги ще се пробва да спре българския страж в опита му да вдигне първи трофей в чужбина. Гол от дузпа на Димитър Иванков за Кайзериспор във финалната среща със сигурност ще му даде специално място в историята на турнира.

Купата на комшиите от Турция и друг път е била печелена от българи. Кривия и Електричката вече я вдигаха над главите си.

По всичко личи, че месец май ще е горещ за Иванков, Топузаков, Телкийски, Пеев, Кушев и Сираков. Участието във финал е добро постижение, но в крайна сметка се помнят само победителите, а за другите остават калъфки.

От шестимата легионери само Иванков е твърд национал. Сиреч Пламен Марков ще има бая работа в края на футболния сезон, защото след лятната ваканция иде нова порция „мачове на годината”.