Талантът и качеството невинаги са достатъчна формула за успех във футбола, а историята на Анджело Пагото е една от много, които карат хората да се запитват „как е пропуснал възможностите си?”.
Бившият вратар е считан за най-голямата италианска надежда през 90-те години, но няколко грешни решения в живота му попречиха да продължи кариерата си, която предвещаваше да бъде брилянтна. В интервю за Gazzetta dello Sport Анджело Пагото как е премина от рая до ада за малко повече от три години… с много пари и наркотици сред приятели, жени и див живот.
През 1996-а година Пагото е европейски шампион до 21 години за Италия и е титуляр на вратата на „адзурините” пред… Джанлуиджи Буфон. „Бях млад и имах много пари в джоба си, но нямах стабилно семейство, което да ме напътства. Имаше и момичета, които исках, а по това време Буфон не беше това, което стана след това. Той беше няколко години по-млад от мен и аз бях титулярът. Истината е, че двамата бяхме предопределени вратари и бяхме най-силните на позицият аси в тези години в нашата страна” обяснява Пагото, който в края на европейското преминава от Сампдория в Милан, а преди това е отказал предложение от Ювентус.
„Не знам дали съм сгрешил или не. Връщайки се назад, може би е трябвало да отида в Торино. Аз и агентът ми имахме няколко възможности. Алтернативата беше да остана в Сампдория, защото Валтер Дзенга беше в края на кариерата си, а аз щях да имам повече време за игра. Ювентус трябваше да направи повече, за да ме вземе, а сърцето ми още плаче за напускането от Сампдория. Атмосферата беше приятна там, докато в Милано всичко беше сиво, ла*няно. Студен град и още по-студен клуб”, спомня си той.
Най-лошата му случка датира от 1999-а година, когато е в Перуджа и е отстранен за две години от футболната игра в обвинение за употреба на кокаин след антидопингов тест. „По това време все още можеше да се избегне допинг тест. Ако бях лош човек, щях да го сторя, тъй като имах тази възможност. Бях спокоен обаче, защото преди седмица за мача с Парма бях отрицателен, а имаше една седмица до мача с Падова. Между тях бях с положителен допинг тест, което ми се стори странно. По това време прокурорът ми каза, че ако призная вината си, наказанието ми ще бъде шест месеца, но никога не съм искал да го правя”, добави Пагото.
И точно тогава всичко започва да потъва. „Всичко изчезна. Съотборниците ми, играчите – те вече не ми бяха приятели. Прекарах две години с майка си в хотела, който отворихме. Тя ми вярваше. Имаше дни, когато не можех да стана от леглото заради запои в дискотеки. Бях започнал див живот, но един ден разбрах, че ситуацията излиза извън контрол. Погледнах се в огледалото и започнах да се лекувам. Не се срамувам да кажа, че получих помощ. Нямах възможност да се боря с депресията”, казва бившият вратар, който се завърна да играе после, но далеч от големите отбори на Ботуша.
През 2007-а Пагото отново попада в допинг мрежата, когато играе за Кротоне. „Това бе краят на кариерата ми, тъй като вече бях на 34 години и бях изгонен за 8 години. Заминах за Германия и бях пицар, готвач, всичко. Някои италианци ме разпознаваха, но с тези работни дрхеи беше трудно”, припомни си той.
Сега на 47 години Анджело се завърна в Италия и е треньор на вратарите на третодивизионния Авелино.
1Коментар