Нападателят на Рома Един Джеко бе откровен, признавайки, че макар богатата му кариера из много страни, то само в италианската столица се чувства като у дома си.

Босненският национал говори пред медиите за своя живот, кариерата, както и периода му по време на войната, когато е израствал. „Забавно е, че съм играл футбол в толкова много страни, но само в Рим се чувствам като у дома. Босна и Сараево винаги ще бъдат №1 в сърцето ми, но Рим е вторият град. За мен дом е мястото, където се чувствам добре. Там, където мисля само за футбол и нямам други проблеми, където семейството ми е щастливо. Исках да отида в Серия „А” и да науча езика и усещам, че съм близо и до двете”, сподели босненският национал.

„Хората ме питат за разликите между Англия и Италия. В Англия всичко е само скорост, скорост, скорост… В Италия пък е тактика, тактика, тактика. Невероятно е колко много научих през последните три години в Серия „А”. На Ботуша мислят прекалено много за всички малки детайли”, продължи босненецът.

„А едно от най-хубавите неща е, че мога да ви споделя, че легендарен футболист като Франческо Тоти е мой приятел. Той вижда всичко на терена и ми дава съвети, които аз никога няма да разбера. Щастлив съм в Италия. Играейки няколко сезона в Италия, играта ми се подобри много. Имахме нашия голям момент и в ШЛ през миналата година. Този четвъртфинал срещу Барселона е един от този тип мачове, където децата могат да видят и да си кажат, „Виж, гледай този мач, защото тези хора никога не се предават”. Първият мач паднахме 1-4, а да паднеш от Барселона с такъв резултат, то после като видиш футболния терен ти се иска да умреш. След това дойде епичния втори мач, в който имахме късмета, за да вкараме първи и ранен гол. Публиката полудя и това ни даде енергия. Получихме и дузпа, а Де Роси стреля безпощадно вдясно. Безпощаден бе изстрелът, макар вратарят им да уцели ъгъла и мисля, че докосна топката, но той беше толкова силен, че нямаше как да не влезне вътре. Тичахме като зверове и дадохме всичко от себе си. Всички крещяха – „Хайде, хайде, хайде”. После дойде гола на Костас Манолас в 82-ата минута. Беше велико! Бяхме на ръба на пропастта, но оцеляхме и продължихме. Това е футболът!”, довери Един Джеко.

„След войната, то ние бяхме деца с прости мечти. Искахме да си играем любимата игра в спокойствие. Сега играя футбол и съм спокоен, а това ме кара да съм щастлив.

„Ще ви призная нещо – искам да играя във всеки мач и да гледам всеки един мач, сериозно. Има случаи, когато жена ми идва в хола, виждайки ме да гледам някой мач от Италия или Англия и ме пита „Не ти ли е достатъчно?” А аз просто се усмихвам, тъй като тя ми знае отговора. Не, разбира се, никога не е достатъчно”.