Дъщерята на италианската легенда Роберто Баджо - Валентина, разкри здравословното състояние на баща си.

"Майка ми винаги е казвала, че имам големи очи като баща ми и винаги съм го обичала повече от себе си. Спомням си по време на световното през 1994 г. баща ми се обади на майка ми след първия мач с Ирландия. Той й каза: "Ела, имам нужда от теб". Пристигнахме в деня на мача с Нигерия. Когато го видях, изтичах в прегръдките му и казах: "Татко, липсваше ми... В този момент вярвам, че го спечелих завинаги.

Онзи ден той вкара гол в края на мача и го посвети на мен. Още си представям как ме е търсил по трибуните. След мача бях в ръцете му. Журналистите ми казаха: "Баща ти е най-добрият в света" Знаех го. Винаги го следвахме, където и да отиде.

Спомням си лятото на 2000 г., баща ми тренираше до изтощение. Това лято отидох да го видя и видях разочарованието в очите му. Разбрах, че вече не може да контролира коленете си... винаги е страдал, толкова много болка. Откакто спря да играе, неделята вече не съществува за нас. Липсваше ни вълнението да го видим да тича към вратата, да дриблира покрай вратаря, а след това... бум! Каква радост след всеки отбелязан гол. Щяхме да крещим от лудост.

От пенсионирането си не е играл футбол. Дори когато сме в двора, той се отказва след втория дрибъл, страда от силни болки в коленете и гърба. Едно от нещата, които наистина ме карат да страдам, е да го видя разбит.

Когато беше играч, му казах: "Тате, хайде да се оперираме, ще ти дам моите колена, ще ги направя титанови, не ми трябват. Помоли ме да спра да говоря, но аз наистина щях да му ги дам", разкрива Валентина Баджо.