Великият Торино или Гранде Торино - легендарен образ на недотам легендарния наследник Торино. Велик спомен за един шампион, чиито дух още витае на митичния връх Суперга. Петкратен шампион на Италия, дал знаменити играчи на футбола, които в един-единствен миг от феноменални играчи стъпват на пиедестала "легенди".

Трагедия е малко да се каже, скръбта е изписана на лицата на всички онези, които помнят до ден днешен. Преди точно 69 години една самолетна катастрофа хвърля черния си отпечатък върху историята на футбола, а един легендарен отбор поема пътя си към небитието. 

На 4 май 1949 година ужасна вест съкрушава цял Торино. Самолетът на Гранде Торино се разбива във връх Суперга край града. При жестокия инцидент загиват всички пасажери на летателната машина, като освен футболистите и шефове на Торино, от този свят си отиват трима журналисти, хората от екипажа и организаторът на пътуването.

Легендатата за Великият Торино се носи от уста на уста десетилетия наред. По онова време тимът няма конкурент в Италия. Доминацията е толкова голяма, че след края на Втората световна война четири години подред "биковете" стават шампиони в шампионата. Любопитното е и че в последния сезон от италианското първенство преди прекъсването заради войната, отново Торино триумфира с титлата.

Футболистите на Гранде Торино са гръбнакът и на италианския национален отбор. Обикновено 8 или 9 играчи от тима са на терена в състава на Италия в повечето срещи, а в контролата срещу Унгария на 11 май 1947 година селекционерът Витори Поцо пуска цели 10 футболисти на Торино. Единствено вратарят Лучидио Сeнтименти е от Ювентус.

Капитан на "биковете" е Валентино Мацола, който е баща на легендата на на Интер Сандро Мацола. За таланта на Валентино до ден днешен се разказват истории. Полузащитникът е основна част в иначе добре смазаната машина на "биковете". Той носи отговорността на плещите си и често се налага да влиза в ролята на спасител. Известен с уменията си да играе в защита, но и да бележи, да подава, да не се страхува да влиза в единоборства и най-вече да надъхва съотборниците си. 

Известен е с въвеждането на т.нар. “Гранатов четвърт час”. Въпросната "програма" се задейства тогава, когато играта на Торино никак не върви, а всички знаят, че придърпа ли Мацола ръкавите на фланелката си, значи е настъпил часът за битка. Съотборниците на Мацола били наясно, че щом знакът е даден, значи трябва да активизират всеки мускул от тялото си и да спечелят този мач.

На 3 май Торино заминава за Португалия по покана на Бенфика, където ще играе в бенфисния мач на португалския национал и легенда на "орлите" Франсиско Ферейра - Сиско. Двубоят завършва с победа за португалския гранд от 4:3 като краят на кариерата на Сиско е ознаменуван подобоващо. 

Срещата обаче е последна и за целия тим на Великия Торино. На връщане от Португалия самолет Fiat G.212 на италианските авиолинии навлиза в гъста мъгла, която обвива Торино и околните хълмове. В 17:05 часа, поради липсата на видимост, самолетът се разбива в опорната стена на базиликата Суперга. Целият състав на Гранде Торино загива, а само двама от тима се измъкват от лапите на смъртта. Сауро Тома, който пропуска пътуването до Лисабон заради контузия и Ладислао Кубала, който остава при семейството си, тъй като синът му е болен. Трагедията покосява цяла Италия, а в деня на погребението, близо 1 милион души излизат по улиците на Торино. 

До края на първенството пък остават още 4 кръга и за Торино се налага да играят юношите. В знак на уважение и четирите съперника на “биковете” в оставащите мачове – Дженоа, Палермо, Сампдория и Фиорентина пускат в игра за тези мачове своите юношески формации. Торино печели и четирите си срещи до края на шампионата и печели титлата в Италия. Само още един-единствен път Торино вдига трофея - през сезон 1975/76.