Треньрът на Болоня Синиша Михайлович иска да вижда повече смелост и поемане на риск от отбора си. Вчера отборът му записа загуба с 0:2 от Ювентус и той прие фиолософски поражението.
„Трябва да играем футбол, дори и да загубим. Знаехме, че Ювентус идва наранен и максимално мотивиран, тъй като е почти невъзможно да допуснат три последователни грешни стъпки“, заяви Михайлович пред Скай Спорт Италия.
„За съжаление всичко стана много по-трудно след дузпата за тях. Опитахме се да се хвърлим в атака, когато те започнаха да се отдръпват в последните 20 минути на мача, но не бяхме толкова опасни, колкото бих искал“, добави още той.
„Моите момчета играха футболът, който аз исках при някои ситуации. Липсваше ни малко смелост, малко качество, но опитахме и знаехме, че ще бъде трудно. Дори ако сгрешим и загубим топката, бих предпочел да сме по-смели и да поемаме рискове. Това е манталитетът, с който си осигурихме спасяването през миналата година и сега искам да го видя. Знам, че има риск да загубим повече точки, но когато сме срещу отбори на нашето ниво, можем да победим по този начин. Винаги ще се борим срещу по-големите отбори, така че може да се опитаме да нараним и тях“, каза сърбинът.
Той коментира и дузпата за Ювентус за фаул срещу Матайс де Лихт.
„Винаги има бутане и дърпане в наказателното поле при корнер. Жалко е, че трябваше да изчакаме Ювентус да намери съдия, който приема това нещо сериозно, защото напоследък го виждаме твърде много“, заяви Михайлович.
„Очаквам повече от играчите, които влизат от резервната скамейка, тъй като те могат да бъдат хората, които да решат мача. Този сезон имаме само два гола след поява от пейката и трябва да се справяме по-добре с това“, добави сръбският специалист.
Това беше първото интервю на Михайлови след повече от година, след като през юли 2019 година беше диагностициран с левкимия.
„Страхът е естествен, но важното е да бъдеш по-силен от него, да го изтласкаш и да продължиш. Това е отношението ми към живота. Когато човек познае себе си, той може да се сблъска с бедствие и да бъде готов да се изправи отново на крака. Лекарите свършиха прекрасна работа, за щастие бях и в добра физическа форма, защото никога не съм спирал да тренирам и имах силен имунитет, който ми помогна да се справя с него. С тази болест научих изкуството на търпението, тъй като това не беше моя силна черта. Тези нормални ежедневни неща, които практически не бях забелязвал, станаха специални. Ставаш по-рефлективен, но също така усещам всичко с голяма интензивност, както радостта и гнева“, сподели Михайлович.
Коментирай