Майката на Адриано, доня Росилда, заяви от Рио де Жанейро: „Синът ми остава в Интер”.

„Посъветвах го да смени обстановката, но за него Морати е като баща. Манчини? Моят син му показва всеки ден какво може,” заяви бразилката пред „Газета дело Спорт”.

„Мамо, бях по-щастлив, когато нямахме нищо,” е едно от най-честите изречения, които доня Росилда чува от сина си в последните месеци.

Вратата на семейната къща в Рио винаги е широко отворена за всички. Гостите посрещат както доня Росилда, така и бабата на Адриано Ванда, и неговият брат Тиаго.

„Реших да говоря, защото искам той да е щастлив и да бъде оставен на спокойствие. Адриано непрекъснато ми се обажда по телефона и аз трябва да му давам сили. Когато аз бях в депресия преди години, той ме измъкна от нея. Сега е ред да направя същото,” заяви майката на бразилската звезда.

Знае ли какво се случва в Милано? Чете ли вестниците?

„Адриано ми разказва всичко, аз знам какво пише, но знам и каква е истината. Малки неща се превръщат в големи грозни истории.”

Променило ли се е нещо в Адриано?

„Не, той все още е момчето, на което всички се възхищаваха. Недостатъкът му е, че вярва на всички, не може да различи лошия от добрия човек. Не вижда лошото.”

Как може да е сигурна в това?

„Аз съм майка. Адриано е постигнал много в живота си. Той сам се отгледа, видя някои от най-близките си хора да умират още на 7 години, а на 10 преживя и травмата на баща си.”

Проблемът тогава сигурно е в Интер. Дали не е време да смени отбора?

„Ще призная, че и аз мислех така. Казах му: напусни Милано, за да си щастлив. Той обаче ми обясни, че това не е решение на проблема. Отговори ми: Мамо, аз съм добре тук, разбирам се със съотборниците си, Морати ми е като баща, Интер е моят дом и не искам да си тръгвам.”

Наистина ли е в добри взаимоотношения със съотборниците си?

„Хората харесват Адриано, така е и с тях. Аз прекарах четири месеца при него, и се върнах в Рио през януари. Но на вечеря с него бяха Ибрахомвич, Майкон, Дакур, Виейра, Фиго…Всички го харесват, шегуват се с него. Няма проблем.”

А с треньора?

„Понякога Адриано се оплаква, защото е критикуван от треньора си, но аз му обясних, че той го прави, защото му желае доброто. Ако не се интересуваше от него, нямаше да се старае да го научи.”

Как тя си обяснява трудностите в живота на Адриано?

„Адриано е обикновено момче. Искаше да има семейство, с правилната жена, и много деца. Той преживя много, но не случи от първия път. За него това бе голям проблем, истински провал. Аз съм евангелистка, вярвам, че Бог има пръст в неговата съдба. Искам само да попитам хората, който съдят така жестоко едно 25-годишно момче, дали биха го направили, ако той беше техен син…?”