„Да, това беше гол, който ме освободи, но съм щастлив и защото не заслужавахме да загубим, дори заслужаваме да победим”, заяви Индзаги, който не беше вкарвал цели четири години.
„Посвещавам гола на чичо ми, който почина през тази седмица и на мен самия, защото два месеца работех тихо, никога не се предадох и трудът ми се отплати.”
„Никога не съм се отказвал. Знаех, че ще вляза в игра и макар, че се надявах това да стане по-рано, във всички случаи съм щастлив, защото успях да помогна на съотборниците си”, каза по-малкият брат на Филипо Индзаги, който не се бе разписвал от сезон 2004/05 година.
