Гробна тишина се възцари над Калчото. Стадионите вчера пустееха злокобно след смъртта на полицай в Сицилия. Футболът в Италия боледува и то сериозно. Скандали с корупция, уредени мачове, наказани клубове, хулигански изстъпления, а сега и най-тежкото – отнет човешки живот. Дори световната титла на „адзурите” не промени нещата към добро.

Време е за крути мерки. Чака се думата на правителството и всички органи, пряко отговарящи за футбола и спорта. Но така не може да продължава. Всички вкупом трябва да кажат стоп на насилието на Ботуша, за да спрат извращенията. Ако трябва, няма да има зрители на мачовете до края на сезона. Звучи чудовищно, нали най-популярната игра е направена именно за публиката! Лошото е, че се наказват всички невинни, които са мнозинство, заради изцепките на малцинството. Но няма как.

Италия е в Южна Европа, България – също. Страстите и нравите са сходни. И ние сме заразени от тази футболна болест, макар все още да боледуваме по-леко. Но трябва ли да пламне епидемия, за да реагираме?

Да използваме грозния пример на италианците, за да вземем и ние решителни мерки, преди да сме завайкали. Едва ли обаче някой ще се сети…