Валери Божинов даде обширно интервю пред gianlucadimarzio.com. Днес бе публикувана втората част, в която таранът прави нещо като равносметка на кариерата си до този момент.

„Ако можех да върна времето назад, щях да направя всичко, за да остана в Парма. Това е единственото нещо, за което съжалявам. Там имах уникална връзка с всички. Запазих отношения с президента, с директора Леонарди и с много от футболистите. Сега ми е много неприятно да ги гледам в зоната на изпадащите, а бяха се класирали в Лига Европа след силния минал сезон. Надявам се играчите да се вдигнат и да излязат от тази лоша ситуация“, споделя Божинов.

„Минах през много отбори, но изпитах и доста удоволствие в тях. За Италия ме откри Панталео Корвино. Дължа му много, защото той помогна за футболното ми обучение. Той е режисьорът на моя път в началото, защото първо ме взе в Лече, а след това бяхме заедно и във Фиорентина. Пътищата ни се разминаха, има неща, които ще си останат между нас. Минах този път, заради него. Той помогна и на други футболисти, които експертните му очи откриха. Става дума за Вучинич, Ледесма и други. Италианският футбол има нужда от хора като Корвино“, добави Валери.

„Минах през Лече, Фиорентина, Ювентус и Манчестър Сити. Куфарът ми винаги е бил готов...Не мисля за пропуснатите възможности, защото гледам да бъда винаги позитивен. Съжалявам много за годината свързана с Калчополи, защото във Фиорентина имахме страхотен отбор начело с Лука Тони. Той вкара 31 гола, имам страхотни спомени от тази година. После преминах в Ювентус, но там не бях главният герой. Спечелихме сезона в Серия Б, а конкуренцията беше огромна. Съотборници ми бяха Дел Пиеро, Трезеге и Каморанези, а съквартирантът по време на лагерите бе Павел Недвед. Следващите две години бяха много тежки, заради травмите в Манчестър Сити. Скъсах връзки, а след това и ахилес, но това беше ценен опит в чужбина. Липсваше ми Италия. Тук ми харесва топлината на хората, добрата храна и хубавият живот. Италианският ми е вторият роден език, чувствам се като у дома си“, разказва своята история българинът.

„Сърцето ми остана в Парма. Спечелих приятели, бяха две прекрасни години. Станах много близък с Галопа, който преживяваше тежък период с две травми на коляното. Вечеряхме заедно, семейството му ме канеше в тях, постоянно си гостувахме. Бяхме заедно в добро и лошо. Смятам, че във футбола имам най-близки отношения със Земан. Той не ми беше просто треньор, а нещо като баща. Той умее да намира нови таланти. Вижте работата му в Каляри, а преди това откри за играта Инсиние, Верати, Имобиле...Земан ти дава много, но трябва да знаеш как да си го вземеш. Той ми даде най-много. Не знам как ще продължи пътешествието ми в Тернана. Важното е, че Валери Божинов отново е тук на своето място“, завършва Божинов своето изказване пред италианското издание.