Да поздравим най-напред финалистите в Шампионската лига Челси и Байерн. Щом те са достигнали до най-решителния мач, значи най-много го заслужават.

Или не? Фаворити бяха двата испански гранда Барса и Реал. Но те бяха дотук. Защото футболът е спортът, в който невинаги по-добрият побеждава. И затова е най-великият, Царят на спортовете.

Миналата седмица изброихме част от добродетелите на немския футбол, сред които беше фактът, че немците никога не се предават и че бележат победни голове в последната минута. Сега Байерн оцеля от 0:2 в 14-ата минута и стигна до дузпите. А при тях, почти никой в света не се е съмнявал, печелят немците.

Челси направи забележителен възход в играта си при Ди Матео и след Вилаш-Боаш. Стигна до два финала, след като бе отписан отвсякъде. Това също е мъжество и воля. А освен това, лондончани изиграха две перфектни партии антифутбол срещу Барселона. Повтарям, перфектни, но все пак по антифутбол. Простете, но за един отбор, в който Абрамович е вложил 2,5 милиарда през годините, това не ми се вижда достатъчно. А и не мога да се възхищавам на възкресението на катеначото. Нито на това на Интер преди 2 години пак на „Камп Ноу”. Катеначото бе патент на Хеленио Херера през 60-те на миналия век. Не сега, не отново! Лично мнение.

„Ел Класико” по средата на полуфиналите в Шампионската лига изяде децата си Барса и Реал. Изтощи ги, изцеди ги емоционално и физически, натовари ги прекалено. Да, това също е една от причините за загубите на фаворитите. Но не само.

Реал поведе 2:0 на Байерн в 14-ата минута и после Моуриньо отново предпочете конвенционалното поведение, с по-малко рискове. Баварците взеха инициативата, намалиха резултата и изравниха общия. Сумарно от този, а и от двата мача, бяха по-добрият отбор, с повечето положения.

И Реал остана без „Десетата”. Вече десет години е без нея след 2002-а. Доста дълъг период за гранд като мадридския. Тя се превръща вече в някаква фикс-идея, като тази да се прекъсне доминацията на Барселона.

А Барса? Още след злополучния полуфинал с Интер на Моуриньо Гуардиола трябваше да разбере, че все по-често ще му пробутват катеначото като начин на противодействие. От Хетафе, през Интер, Челси и дори в някои от поредицата срещи – Реал. Но Пеп така и не потърси противодействие. Цяр, дето се вика. Защо не взе централен нападател, поне като вариант за план „Б”? Таран, мощен и добре играещ с глава като Фернандо Йоренте. Или пък повече в стила на Барса като Фалкао или Солдадо. Не е нужно непременно да бъде капризна мегазвезда като Ибрахимович. И не е необходимо във всеки мач да започва с чиста „девятка”. Но трябва да я има в състава си и да не я трансформира в крило, както направи с Давид Вия.

И още: няма ли кой да каже на Меси, Шави, Иниеста и ко, че не е задължително непременно да влизат с топката във вратата? Може да се стреля от 20-25 метра, особено при катеначо насреща.

Та, това са част от причините, поради които „най-добрите” Барса и Реал няма да играят на финала. Там ще са Байерн и Челси. Поуките остават за Моу и Пеп.