_small.png)
Българската футболна звезда Димитър Бербатов говори надълго и нашироко за Sky Sports, в което премина през детските си трепети и големите успехи във футбола. В разговор, продължил близо 50 минути, голмайстор №1 на България за всички времена разказа важни подробности от различните си футболни периоди. Интервюто е взето през месец декември, а днес беше излъчено по британската телевизия, като заема и водеща позиция в интернет сайта на медията.
"Сякаш ми беше писано да бъда спортист, след като баща ми беше футболист, а майка ми се занимаваше. Никой не ме е пришпорвал да се занимавам с някакъв спорт. Опитвах в началото и атлетика, но избрах футбола", сподели той. Димитър разказа за уплаха си като младо момче. "Бях на 18 или 19 и правех първите си стъпки като играч на ЦСКА. Бях приключил тренировката и отивах до близкия магазин. Тогава приятел на баща ми ми каза, че много важен човек иска да ме види. Заведоха ме в ресторант, зад него имаше много здрави мъже. Убеждаваше ме, че ще ми даде много пари, ако играя при него. Добре, че собствениците на двата клуба се познаваха и уредиха нещата. Не беше кой знае какво, но за младо момче си беше стресиращо", довери той.
Митко призна, че големите идоли от неговото детство са Алън Шиърър и Марко ван Бастен. "Двамата са различни. Алън е голов хищник, докато Марко е по-елегантен, човек на дрибъла. Мисля, че двамата оформят идеалния нападател. Като бяхме малки, събирахме дъвки, към които имаше лепенки на футболисти. Бях обсебен от идеята да имам двамата. В училище дори разменяхме лепенките с приятели, а аз предлагах сериозни бройки, за да имам техните стикери. Накрая ги получих някак и ги залепих на стената ми", заяви Бербо. "През януари 2001 година отидох в Байер Леверкузен, но преди това имаше сериозен интерес от страна на Лече. Не го чувствах като правилното място, не исках да отида. Двата клуба преговаряха и нещата се провалиха в последния момент. Бях най-щастливият човек на света. Тогава се появи Леверкузен. Нещо ми казваше, че това е правилното място за мен. Влизаш в съблекалнята и виждаш велики футболисти. А треньор - световен шампион, Берти Фогтс. В Германия станах мъж. Това беше училището на живота за мен. Още първият ми сезон беше изпълнен с много емоции. Бихме Ливърпул, бихме Манчестър Юнайтед и бяхме толкова близо, за да победим Реал Мадрид на финала. Седях на скамейката и си мислех. Какво съм направил, за да бъда тук? С какво съм го заслужил? Направихме всичко, което можехме, но загубихме. Аз бях малко момче, а срещу мен истински великани. Фернандо Йеро ме пазеше! Видях отблизо гола на Зидан. Още щом се засилваше, знаех, че ще е в мрежата. Наистина изключителен гол", припомни си голмайсторът ни.
"Направихме невероятен сезон и не спечелихме нищо. Заслужавахме поне една купа. Исках да остана дълги години и да бъда Марадона на Леверкузен. Исках да направя история с този клуб. С годините обаче израстваш, развиваш се, ставаш по-добър и идва интересът от големите клубове. Спомням си, че Валенсия и Байерн проявяваха интерес. Започваш да си задаваш въпроса дали да останеш в зоната си на комфорт или да предприемеш нещо ново", обясни родното величие.
"Защо избрах Тотнъм? През целия си живот съм воден от интуицията. На 90 процента тя не ме е подвеждала. Те бяха най-постоянни в преследването ми. Мартин Йол ми се обади, Даниел Леви ми се обади. Виждах, че наистина ме искат и искат да разчитат на мен", разказа Митко. Запитан на какво се дължи неговата ювелирна техника, той призна нещо любопитно: "Като малък имах баскетболна топка. Не знам защо, но имах такава. Всеки ден я подхвърлях нагоре и опитвах да я спра с крак. Човек се ражда с техника, но трябва да я развие. Моето силно качество винаги е било да предвиждам два хода напред, да търся подаването. Дори да оставам в сянка това дава по-добър облик на отбора, развива атаката. Асистенцията, която дадох на Роналдо за онзи гол, ми донесе много повече радост от отбелязан гол. Защото вътрешно знаех, че аз съм свършил трудната работа".
Бербо отличи Уейн Рууни като човека, с когото са се разбирали най-много в атака на "Олд Трафорд". "Той не беше егоистичен, винаги се опитваше да подаде. Освен това беше страхотен шегаджия. Винаги посрещаше новите и им помагаше. Въпреки това си мисля, че един голмайстор трябва да има егоизъм. Неведнъж съм си казвал: "Бербс, трябва да бъдеш по-голям егоист". Аз обаче не мога да избягам от природата си. Не можеш да се опитваш да бъдеш някой друг. Мисля, че наградата ми за начина на игра беше хеттрикът срещу Ливърпул. След този мач всички фенове на Манчестър Юнайтед ми се радваха. Не просто хеттрик, с последния гол донесох победата", спомня си Митко. "След този мач се прибрах вкъщи и танцувах вътрешно. Тогава приятелката ми веднага ме стегна. "Изхвърли боклука". Имахме бебе и трябваше да помагам", довери той.
Българският голаджия си припомни и чувството, когато беше оставен извън групата за финала от Шампионската лига с Барселона през 2011 година. "Сър Алекс дойде при мен и ми каза: "Трудно ми е, но трябва да те извадя от състава". След такива думи не знаеш какво да кажеш. Просто стоях. Не го очаквах. Бях толкова уверен, аз бях голмайстор. Видях колко е трудно и за него, че ми го казва. Сега, години по-късно, не мисля, че щях да променя нещо. Барселона бяха страхотни. Естествено, ако питаш семейството ми, за тях съм щял да вкарам три гола", заяви с усмивка българинът.
Запитан защо е избрал да премине във Фулъм въпреки интереса на по-големи клубове, той отговори: "Отново заради Йол. Просто го обожавам. Имаме специална връзка с него. Вече бях на такава възраст, че не исках да се местя заедно с децата, семейството. В последния момент имаше опция да премина в Тотнъм, но вече бях обещал на Мартин Йол".
1Коментар