На 10 ноември 2009 година немският национален отбор стоеше в ресторанта на хотела, подготвяйки се за домакинския приятелски мач срещу Чили. Помощник треньорът Оливер Бирхоф трябваше да съобщи новината…
„Никой не проговори 25 минути”, спомня си онзи ден защитникът на Арсенал Пер Мертезакер.
„Никой не можеше да повярва, никой не можеше да пророни и дума, никой не можеше да помръдне.”
Оливер Бирхоф току-що им съобщawa, че техният приятел Роберт Енке, вратар на националния отбор, е бил ударен от влак близо до дома си. В бележка до своята съпруга стражът на Хановер 96 разкрива, че сам е сложил край на живота си.
И до днес не е ясно какво точно е било последното послание на Енке до дамата, обрекла се да му бъде вярна.
За Мертезакер мъката по приятеля му и шокът от случилото се го карат да се замисли дали може да продължи да бъде професионален футболист. Никога не беше виждал Енке да страда. Никога не го е показвал.
Но семейството на вратаря е знаело за неговата депресия, която го е съпътствала през почти цялата му кариера.
източник: Gulliver/GettyImages
10 години след смъртта на Енке най-близките му хора се събраха в Хановер, в това число и неговата вдовица Тереса, за да сведат глави и да отдадат почит на „Роби”.
„Беше много емоционално, но за мен беше и много трудно. Не знаех какво да кажа. Чувствах се добре, но беше и болезнено. Беше чудесно и си заслужаваше”, сподели Пер Мертезакер.
Роденият на 24 август 1977 година Робер Енке започва кариерата си в тима на Карл Цайс Йена. Следват престои в Борусия Мьонхенгладбах и Бенфика, за да дойде трансферът му в Барселона. Там германският вратар остава в продължение на две години, но успява да запише едва един мач, тъй като е отдаден под наем последователно в отборите на Фенербахче и Тенерифе. През 2004 година подписва с отбора на Хановер 96, където изиграва 164 мача. През 2009 година е определен за най-добрия вратар в Бундеслигата.
През май 2009 година Роберт Енке и неговата съпруга Тереса осиновяват 2-месечно бебе, Лейла. Отвеждат я у дома, в преустроената фермерска къща в село в Долна Саксония, където семейството се грижи за девет кучета и две котки, които прибират от улиците.
През 2008 и 2009 година усещането за депресия се засилва. Енке преминава през терапия, но никога не постъпва в болница за лечение, опасявайки се, че това ще е краят на футболната му кариера.
източник: Gulliver/GettyImages
През ноември 2009 година, с огромни възможности за отваряне на пътя към световната сцена и с нарастващ интерес от клубове в цяла Европа, той слага край на своя живот на 32 години.
„Той имаше три пика на депресия в своя живот и последният го уби. Преди това беше забавен и мил. Той беше невероятен съпруг и прекрасен баща”, споделя съпругата му Тереса.
Последният мач на Роберт Енке завърши 2:2 между Хановер и Хамбургер на 8 ноември 2009 година. Два дни преди да си отиде…
„Имаше един момент е този мач, който беше много труден за мен. Изглеждаше така, сякаш той се сбогува и гледа към рая. За мен тази снимка носи много болка.”
източник: Gulliver/GettyImages
В понеделника след мача Роберт Енке напуска дома си, заявявайки на своята любима, че отива на тренировка. Когато не се връща следобед, Тереса позвънява на треньора на вратарите на Хановер. Той я залива със студен душ - в този ден отборът няма тренировка.
В 18.15 часа в този ден влакът, преминаващ до селцето, недалеч от дома на Роберт Енке, удря човек. Колата му е намерена наблизо, отключена, с портфейла му на седалката. Двамата машинисти обясняват по-късно, че са видели мъж на релсите и са активирали спирачките. Но е твърде късно…
източник: Gulliver/GettyImages
На следващия ден целият свят е потресен от новината. Енке избира смъртта...
„Ако някога сте срещали Роби, значи знаете колко специален човек беше. Всички го помнят така.”
източник: Gulliver/GettyImages
Тереса, вдовицата на Енке, основава фондация на негово име, която подкрепя проекти, мерки и средства, които помагат на деца и възрастни да се справят с депресивни заболявания.
Тя предпочита да почита съпруга си на неговия рожден ден през август, а не в деня на неговата смърт. „Събираме се, но ние винаги ще гледаме към бъдещето и ще си представяме усмивката на Роби”, сподели Тереса.
Коментирай