Легендарният Лотар Матеус даде интервю за „Спорт Експрес”. Предлагаме ви част от материала.

Матеус бе в Москва, за да участва в международната футболно-финансова конференция, организирана от Руската Футболна Федерация и Факултета „Мениджмънт на колективните спортове” към Държавния икономически университет. Матеус се срещна с много свои стари познати, сред които спортния директор на Спартак Станислав Черчесов. После, в продължение на 45 минути той отговаряше на въпросите на участниците в конференцията. След това Матеус гостува в редакцията на „СЕ”, при положение, че алтернативата му бе посещение на атрактивно ледено шоу в Москва. За да не си помислите, че Лотар създава впечатление единствено на сух работохолик, предишната вечер той посети вариететното шоу в хотел „Советский”, като заяви, че то е дори по-грандиозно от „Мулен Руж”.

Можете ли да си представите участника в пет световни първенства, рекордьора в Европа по изиграни мачове в националния си тим, носителя на „Златна топка” и най-добър футболист на ФИФА за 1990-а година, световния и европейски шампион да хрупа солетки „Печки-лавочки” в барчето на вестника? Признайте, картината е достатъчно сюреалистична, затова имахме нужда от свидетел . Един от нашите репортери го завари с поредната солета в ръка: „Днес дори не успях да закусвам, нито да обядвам. Може ли едно пакетче чипс?” Бармана му го подаде, въпреки, че му предложиха далеч по-апетитни банички. Матеус отхвърли щедрото предложение и след минута от чипса нямаше и следа.

Веднага ни стана ясно – при цялата си слава и известност, Лотар е останал земен човек. Тръгвайки с него към редакцията която е на третия етаж, той отказа да се качи на асансьора, заявявайки, че краката още го държат и предпочита да се раздвижи пеша. И ни демонстрира перфектна форма. „Казвате, че съм в кондиция. Благодаря. Все пак ще ви призная, че по време на кариерата ми, качих два-три килограма. Само това нека си остане между нас, не го пишете”. За съжаление, не можахме да му го гарантираме.

„Бира?”-попитахме Матеус. „Не, благодаря, само водка” Хуморът му беше заразителен. Немецът хвана и част от планирането на следващия брой на вестника. Направи му впечатление материал за Виталий Кличко.”Познавам се отлично с него, също така с неговия брат. Превъзходни момчета”.

Животът на Матеус, особено в последните няколко години е един непрекъснат калейдоскоп. Завършил игровата си кариера в САЩ, започнал треньорска, която последователно преминава през Австрия, Сърбия, Унгария, Бразилия и в момента отново в Австрия, където заедно с Джовани Трапатони имат огромната амбиция и намерение да направят от Залцбург европейски суперклуб. Разговорът ни с 45-годишния гражданин на света, включва дори няколко руски фрази. Отговорът е прост – благодарение на неговата съпруга от Сърбия.

Побързахме да го попитаме: „Гари Линекер навремето бе казал, че в един мач играят 22-а футболисти, но накрая винаги печелят немците. Още ли е така?”. Матеус бе категоричен: „Тези времена са история”.

После продължи с разказа си: „За първи път бях в Москва през 79-а година. Пътувахме на път за Ташкент, където имаше юношеско първенство. Помня, как висяхме три часа на опашка на Червения площад, за да влезем в мавзолея на Ленин. Питате ме, как ми се е сторил вожда на пролетариата? Хм, не помня много добре, доста години минаха оттогава. По онова време не бих могъл да си представя, че някога Москва ще се превърне в ориентиран на Запад град, с модерни магазини и супермаркети. Щастлив съм, че Русия се отвори и сега с радост идвам и в Москва, и в Санкт Петербург не само по работа, а и като турист.”

Попитахме го и за предишната му визита през 2002-а година и за тръгналите от нея слух, че ще поеме някои от водещите руски отбори. „Не, няма такова нещо. Тогава бях на посещение в базите на няколко клуба – Спартак, ЦСКА…Беседвах се техните президенти. Нищо повече. Не съм получавал предложения за работа тук.” Като за финал не издържахме: „А ако получите сега?” Последва загадъчен отговор: „Задължително бих проявил уважение, затова че съм интересен, но…”