Уинтън Руфър, най-голямата футболна легенда на Нова Зеландия, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е идол за феновете на Вердер (Бремен) и един от любимците на великия Ото Рехагел. В 174 мача за „бременските музиканти“ Руфър вкара 59 гола. При това два от тях са при спечелването на последния европейски трофей на Вердер срещу отбор, воден от славния Арсен Венгер. Лоши спомени от потомъка на новозеландските маори имат и почитателите на Левски.

 

- Мистър Руфър, годините минават, а вие изглеждате все така добре на турнирите за ветерани. Как го постигате?

- С тренировки. Футболът не ме пуска. Четири пъти поред например играх в отбора на звездите на световното първенство върху сняг в Ароза и при трудни условия доказах, че съм във форма.

- Когато бяхте професионален футболист, не спирахте да вкарвате голове, но на снега ви наблюдавахме като защитник…

- Да, да. Забелязали сте явно. В Ароза идват най-вече нападатели и по-често ми се е налагало да играя като защитник. Затова не са ми много головете в снега.

- Имахте ли словесни престрелки с вашия футболен баща Ото Рехагел, който два пъти поред бе треньор на звездния тим?

- Не, не, разбира се, че не. Много е хубаво, че Ото идва на тези големи турнири за ветерани. Въпреки че възрастта напредва, в Алпите климатът му действа много добре. И е отличен повод отново да се видим.

- Вие сте син на швейцарец и маорка. Новозеландец ли се чувствате повече или швейцарец?

- Със сигурност Швейцария е повлияла много повече върху живота ми. Семейството ни се премести през 1975 година в Европа. Но никога няма да забравя моите други корени. Майка ми е маорка, играх на световно първенство с Нова Зеландия. Това няма как да се изтрие. Напротив – гордея се с всичките ми роднини. Чувствам се и маор, и швейцарец.

- Какво ще ни разкажете за футбола в Нова Зеландия? Признаваме, че не знаем много.

- Развива се. Моят баща бе дошъл в страната като футболист. По-големият ми брат също играеше там. Освен това природата в Нова Зеландия е наистина уникална.

- Не обичате ли ръгбито? Нали това е най-успешният спорт на страната.

- Естествено. Всички новозеландци обичат ръгбито. Това е спорт №1 в страната. През лятото много се играе и крикет. На летни олимпийски игри също винаги имаме присъствие с много силни състезатели с добри успехи в тези дисциплини.

- Как се разви футболът в Нова Зеландия от вашето време в началото на 80-те години до днес?

- Не бих казал, че сме лоши. Миналата година не ни стигнаха два мача, за да се класираме на световно първенство. Отпаднахме в баражите срещу Перу. В момента твърдя, че имаме най-добрият отбор в историята на Нова Зеландия. Нападателят Крис Уорд играе във Висшата лига с екипа на Бърнли. Той е продукт на моето футболно училище. Уинстън Рийд е защитник на Уест Хем. От шест сезона е твърд титуляр. Определено имаме класни футболисти. Но разбира се, можеше да се развият и малко по-добре нещата за нас.

- В началото на вашата кариера вие също опитахте да играете в Англия – в Норич. Защо не се получи?

- Това беше преди световното първенство през 1982 година. Но докато опитвах в Норич, получих страхотен договор от Цюрих. И така дойдох в Швейцария.

- Имате 100 мача и 43 гола за Цюрих. Отмар Хитцфелд ли е вашият откривател?

- Ще ви кажа, че под негово ръководство играх година и половина също в Аарау. После още една година в Грасхопърс. Впоследствие Ото Рехагел ме привлече в Германия, където беше най-успешното ми време като играч.

- Какъв опит получихте в швейцарския футбол?

- Седем години в местното първенство бяха много хубаво време за мен. Станах вицешампион, спечелих и купата на Швейцария. Но няма как въпросният период да се сравнява с престоя ми във Вердер, където триумфирах с КНК. Станах шампион на Бундеслигата, два пъти спечелих и купата на Германия.

- Какво е отношението на швейцарските фенове към вас днес?

- Не мога да се оплача от нищо. Имах прекрасни години, вкарах много голове. Съжалявам, че го признавам, но повече си обичам времето в Германия.

- В България също сте популярен най-вече от Вердер (Бремен). Каква е разликата между швейцарския и германския футбол?

- Германия е голяма футболна нация. И това винаги ще е така. Бундеслигата е едно от петте най-силни първенства в света редом с Италия, Франция, Англия и Испания. По онова време италианската Серия А бе номер едно. А Германия – номер две. И си беше голяма чест да получа предложение от Вердер. Освен всичко бе невероятно удоволствие да се играе под ръководството на Ото Рехагел.

- Помните ли, че имахте и български съперник в квалификациите за Шампионската лига?

- Да, играхме срещу Левски. Помня, че вкарах и голове в тези мачове. Същият сезон станах голмайстор на Шампионската лига.

- Най-големият ви успех обаче е финалът срещу Монако за Купата на националните купи. Какво си спомняте от него?

- Преди година и половина дори празнувахме 25-годишен юбилей от този мач. Поканиха ме в Бремен и стана страхотен купон. 25 хиляди фенове дойдоха ентусиазирани, за да си спомним за онзи мач. Но да се върнем на двубоя. Монако беше фаворит, треньор бе Арсен Венгер. Атаката водеше Джордж Уеа. Другата им голяма звезда бе Руи Барош. Националният вратар на Франция Жан-Люк Етори пазеше в тима. Младата звезда на Монако бе Еманюел Пти, който по-късно стана световен шампион с Франция и супериграч на Арсенал. Юри Джоркаеф също беше на терена. Направо Монако си беше супер тим. Само че аз и Клаус Алофс вкарахме по един гол и победихме за огромно наше щастие с 2:0.

- Според правилата тогава носителят на КНК играеше срещу европейския шампион за Суперкупата на континента. Помните ли, че тогава също се срещнахте с един българин?

- Разбира се, срещу Стоичков. Дори и днес имам контакт с него. За нас беше една сбъдната мечта да се изправим срещу „дриймтима” на Йохан Кройф.

- Стоичков ви вкара един гол.

- Но и аз вкарах един на Барселона.

- Можехте ли да победите „дриймтима”?

- Трудна мисия, много даже. На реванша в Испания рано ни изгониха футболист и трябваше да завършим с 10 души. На големия терен на „Камп Ноу” срещу този супер отбор реално бе невъзможно.

- През сезон 1993/1994 година станахте голмайстор на Шампионската лига. Колко гола вкарахте?

- Осем пъти се разписах.

- Но имаше и още един с толкова голове.

- Вярно е – Роналд Куман.

- Как така един защитник ви настигна?

- Защитник, но невероятен. Куман е вкарал страшно много голове в кариерата си. Играеше защитник, но бе почти като нападател.

- Кой гол най-много си обичате?

- Животът ми даде шанс да вкарам много голове и е трудно да отличавам. Ето – разказах ви за гола във финала с Монако. В Бундеслигата съм оглавявал  класацията на стрелците за един сезон. Бил съм голмайстор и на Шампионската лига. Благодаря на съдбата, че ми даде този късмет.

- Бяхте известен като безмилостен дузпаджия. Как биехте?

- Лесно е. Поглеждаш вратаря, затичваш се бавно и чакаш да тръгне на някъде. Винаги го прави. Когато гледаш вратаря, лесно стреляш в празния ъгъл.

- Колко дузпи сте пропускали?

- Веднъж ми се случи в Япония след края на кариерата ми във Вердер. После изпуснах една дузпа и в Нова Зеландия. А, да не забравя и една в Бундеслигата. Срещу мен беше големият Ули Щайн. Но не той спаси, а аз бих над вратата. Тази дузпа обаче датира отпреди времето, когато си избрах тактиката за биене.

- Какво е да ти е треньор Ото Рехагел?

- Фантастично време. В почти всеки мач вкарвах голове, благодарение на неговата тактика. Много ми помогнаха също съветите и на Отмар Хитцфелд. Имахме отличен отборен дух, което е важно. Никога няма да забравя какво е направил Рехагел за мен. Не ме учуди и успехът му с националния отбор на Гърция на европейското първенство през 2004 година. Там той успя да създаде най-важното – сплотен отбор. А пък аз имах щастието да съм бил при двама от най-добрите треньори в световната история. И да - те ме научиха на всичко.

- Вече казахте, че сте играл срещу Стоичков и Левски. Помните ли други срещи с българския футбол?

- Да, спомням си за Емил Костадинов, който играеше в Порто. Разбиха ни в Бремен. Когато ние гостувахме в Португалия, загубихме с 2:3, а аз вкарах единия гол. След това трябваше да бием Порто у дома. Те играха само на контраатаки и ни разгромиха с 5:0. Костадинов вкара май не само веднъж.

- Кои българи цените най-много?

- По онова време имахте фантастични футболисти. Красимир Балъков също беше единица мярка за сила в Бундеслигата. Имаше и един в Хамбургер... Вкара гол на Германия с глава на световното през 1994 година. Лечков, нали? Но все пак Стоичков беше играчът-чудо на България.

- Малцина новозеландци са играли на световно първенство. Какво е чувството да си сред най-добрите?

- Огромна чест. Изправихме се срещу Бразилия през 1982-а. Те бяха уникални - Зико, Сократес, Жуниор, Фалкао, Серезо. Просто фантастичен отбор! Другият ни мач беше срещу Шотландия, един много корав съперник. И накрая се изправихме срещу голямата Русия.

- Всички тези мачове ги загубихте.

- Така е. Ние си бяхме реално един аматьорски отбор. А трябваше да играем срещу едни от най-добрите футболисти в света. Но тогава на мондиала в Испания натрупахме голям опит.

- Един въпрос като от предаването „Стани Богат”. Знаете ли кой отбор не загуби нито един мач на Мондиал 2010 в ЮАР?

- Лесен въпрос – това е Нова Зеландия. Супер се представихме. Капитанът Райън Нелсън беше номер едно. И неслучайно - той осем години играеше за Блекбърн във Висшата лига.

- Как новозеландците приеха равенството срещу световния шампион Италия?

- Като сензация. В Нова Зеландия футболът не е чак толкова популярен спорт, но всички бяха горди.

- След този успех в Южна Африка не се ли увеличи интересът към играта?

- Винаги ръгбито ще е номер едно за Нова Зеландия. После идва крикетът. Както вече ви казах, печелим и доста медали на летни олимпийски игри. Като цяло Нова Зеландия е много спортна нация. Всички хора са запалени по спорта. Ако някой ден отидете в Нова Зеландия, няма да искате да си тръгнете. Страхотна страна е.

- В националния отбор на Нова Зеландия играе още един Руфър. Какво ще ни кажете за него?

- Това е моят племенник Алекс. Вече е професионален играч в Уелингтън Финикс. Това е единственият профи тим в Нова Зеландия. Участва в австралийската първа дивизия. Радвам се, че Алекс вече върви по избрания от него самия път.

- Какво означава за вас признанието, че сте футболист №1 на ХХ век на Океания?

- Голяма чест. Някой трябва да я получи и... От списъка с 20 футболисти имаше само един новозеландец. Това бях аз. И ме избраха точно мен.

- Само една година работихте като национален треньор на Папуа Нова Гвинея.

- Преди това асистирах и на Уелингтън в австралийската лига. С Папуа Нова Гвинея работата ми доставяше удоволствие. Играхме срещу Филипините и Сингапур. Това бяха първите мачове в Азия. Отличен опит и за мен, и за страната.

- Къде живеете сега? В Швейцария или Германия?

- Не, в Нова Зеландия. Но много често съм на път. Посланик съм на Вердер по света в последните три години. Редовно ходя в Китай, в Щатите и на други места. Помагам и като скаут на отбора. Щастлив съм, защото всичко това ми доставя огромно удоволствие.