Макар още на 27 години, капитанът на Байерн Филип Лам вече издаде своя автобиографична книга, в която разкрива пикантни подробности от кухнята на баварците.

Лам, който е капитан и в немския национален отбор, разкрива причините поради които последните треньори на Байерн бяха уволнени от поста. Относно Юрген Клинсман, който дойде в Мюнхен с големи очаквания, Лам признава, че още след 6 седмици всички в отбора са знаели, че легендарният нападател не е подходящ за поста, тъй като не разбира от тактика.

Клинси пое Байерн през лятото на 2008 година като преди това бе извел Германия до третото място на Световното през 2006 година. Още през април 2009-а обаче, пет кръга преди края на сезона, той бе уволнен.

„Клинсман бе доведен в Байерн като блестящ герой на Мондиал 2006, като определяне на тон за бъдещето, като доказателство, че дори Байерн не се колебае да поднови компетентно своите структури”, пише Лам в книгата си.

„Но експериментът Клинсман се провали. При Клинсман тренирахме почти само фитнес. Тактическите занимания бяха прекалено кратки. Ние играчите трябваше да се събираме самостоятелно, за да обсъждаме преди мача начина, по който изобщо искаме да играем”.

„След шест или осем седмици ние играчите вече знаехме, че няма да стане с Клинсман. Остатъка от сезона бе просто ограничение на щетите. Клинсман бе освободен, под ръководството на Юп Хайнкес все пак стигнахме до второто място и така си осигурихме ккласиране за Шампионската лига”.

Лам разкрива подробности и около друг бивш треньор на отбора – Феликс Магат, който спечели в две поредни години дубъл в Германия, но на третата бе уволнен през зимата заради слаби резултати.

„Феликс Магат работи с напрежение. Той оставя много играчи в неизвестност, дали ще разчита на тях и по този начин изстисква максимума от тях, когато ги пусне в игра. За играчите това е много напрегнато и по някое време идва момент, когато те вече не стоят на страната на треньора”.

„Такъв беше случаят през зимата на 06/07. Не стояхме добре в шампионата. Твърде много професионалисти се чувстваха на ръба. Треньорът вече не постигаше желания ефект със своите методи. Някои професионалисти пък вече не се впечатляваха от напрежението, което упражняваше треньора. Неговите трикове не действаха вече, защото ги познавахме. Бяхме от две години и половина всекидневно заедно, комуникирахме всекидневно, или както се случи, не комуникирахме. Това бе логичен завършек на напрежението между треньора и отбора”.