Навремето, твърде малко хора подкрепяха Германия на големи първенства. Бундестимът винаги беше добре смазана машина, която мачкаше с физика и прословутата немска дисциплина. Редовно германците печелеха титли на големи първенства, но от това не ставаха по-симпатични, даже напротив. Та, как да избереш немците, когато имаше Франция на Платини и Жирес, Англия на Линекер и Уодъл, Холандия на Гулит и Ван Бастен. От онези времена е лафът, че футболът е проста игра - всички играят футбол, накрая печелят германците.

В последните години, разбира се, нещата се промениха. Бундестимът не е печелил титла от далечната вече 1996, но затова пък напоследък отборът все повече е харесван от неутралните запалянковци.

Още на домакинския Мондиал германците загатнаха, че имат потенциал, но тогава още голобрадите момчета бяха излъгани от Италия на полуфинала, после пък Испания ги отказа на финала на Европейското. Дали пък вече не е дошъл моментът Бундестимът отново да печели титли? На практика интернационалният състав на Льов вече изглежда готов не само да печели симпатии, но и купи.

Испания вече изглежда уморена, Италия и Франция са добри, но недостатъчно, англичаните вече традиционно не са фаворити, холандците се провалиха. Кой тогава е най-близо до титлата? Разбира се, че германците. Поне летящият им старт в желязната група подсказва сериозните намерения за това.