Бившият вратар в германския и австрийския футбол - Георги Кох, разтърси феновете с признанието, че ще умре. Преди година той е бил диагностициран с рак на панкреаса. Това е била и причината той да прекрати договора си като треньор на вратари във Виктория Кьолн. 
 
"Болестта е нелечима, ще умра. Но Бог още не е решил кога ще ме вземе!", призна 52-годишният Кох в интервю за Bild am Sonntag.
 
Диагнозата била поставена след рутинен преглед, а лекарите му казали, че му остават шест месеца живот. Но той ги опровергал и се надява да отложи още фаталния край.
 
"Когато влязох в болницата и видях, че ракът поразява деца и млади хора, си дадох сметка, че съм късметлия и съм имал прекрасен живот“, допълва бившият играч на Фортуна (Дюселдорф), ПСВ Айндховен, Кайзерслаутерн, Енерги (Котбус), Дуисбург, Динамо (Загреб), Рапид (Виена) и др.

"За мой късмет през кариерата си спечелих пари, които ми позволяват да съм на лечение в САЩ. Сега пия медикаменти, които вероятно не са разрешени в Германия. Трудно издържам болките“, откровен е Кох, който има 378 мача в първото и второто ниво на германския професионален футбол.

Бившият вратар признава, че голямата му мечта е да посети мачове на всеки един отбор в кариерата си. И тя може би ще се сбъдне след интервюто за неделния брой на „Билд“.
 
„Беше невероятно, телефонът ми направо щеше да експлодира. Дори на рождения ми ден не съм получавал толкова обаждания и съобщения. От Фортуна Дюселдорф ме поканиха за мача си с Магдебург на 19 май. Музикантите от любимата ми група Die Toten Hosen ми изпратиха специална фланелка с надпис: „До горчивия край“. Посланието може да звучи глупаво и като черен хумор, но ми дава сили. Много съм благодарен за подаръка“, разкри Георг Кох.
 
Краят на кариерата му идва принудително, след като тъкмо е привлечен в Рапид Виена през сезон 2008/09. На един мач хвърлена ракета от фенове пада до него и уврежда вътрешното му ухо. Той така и не успява да се възстанови и започнали проблеми с равновесието, заради което се отказал от футбола. Сега той преживява още по-труден момент. 
 
„Много е подтискащо, когато в ръцете ти остава цял кичур коса. Нещата, които правех за пет секунди, сега ми отнемат половин минута. Но трябва да се примиря с болестта. Оплакването е безполезно и никога не е било мое нещо", завършва Кох.