Легендарният футболист Робер Пирес говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ преди световната квалификация на България срещу Франция (0:1).

Той бе сред лидерите на „златното“ поколение на „петлите“, спечелило световната титла през 1998-а и европейската през 2000-а година.

В родината си той триумфира само веднъж с Купата на лигата като футболист на Мец, но впоследствие се превърна в голяма звезда на Висшата лига. На Острова той блестеше с пълна сила в редиците на лондонския Арсенал. За отбора, воден от сънародника му Арсен Венгер, записа 189 мача и вкара 84 гола. В забележителната си кариера игра още за Олимпик (Марсилия), Виляреал, Астън Вила и индийския Гоа. Двукратен шампион на Англия и три пъти носител на Купата на английската футболна асоциация. Коронясан за играч номер 1 в турнира за Купата на конфедерациите през 2001 година, където отново триумфира Франция.

Днес Робер Пирес е световен посланик на Арсенал.

- Добре дошъл в страната ни, мосю Пирес! Колко пъти сте бил в България?

- Два пъти. Вторият път дойдох през лятото заради мача на фондацията на Димитър Бербатов. Беше много приятна вечер, изиграхме хубав двубой и се надявам да сме помогнали на много деца.

- Какво е мнението ви за Бербатов? Доста пъти сте били един срещу друг на терена като съперници...

- Да, играхме в големите дербита между моя Арсенал и неговия Манчестър Юнайтед. Според мен Бербатов е един от най-добрите нападатели и въобще най-класните играчи, които са били на „Олд Трафорд”. За националния отбор на България той беше най-важният футболист. Вкара много голове. Надявам се, че сега е пример за младите играчи. Те могат да научат доста от един фантастичен футболист.

- Какви други спомени имате от българския футбол?

-  Лоши са. Заради вашия национален отбор най-вече. Ние, французите, никога няма да забравим 1993 година. Бихте ни в Париж и това беше кошмар. За мен, за страната ми, за футболистите от националния ни отбор, за треньора ни... Ние бяхме убедени, че сме се класирали на световното и последния мач е просто една формалност. Така че, когато говорим за футбол, България е лош спомен за французите. Но иначе няма какво лошо да кажа за вас. И двата пъти в София бях посрещнат много топло. И на летището, и в хотела, и на стадиона имаше хора, които ме чакаха за снимки и автографи. Носиха фланелки на Арсенал. Много е приятно да се почувстваш специален.

- Именно 1993 година е първата ви като професионален футболист в Мец. Ако изключим мача срещу Франция, какво мислите за нашия "златен" отбор?

- Бях млад, но помня не само този мач. България се радваше на тим, който постигна много. Мисля, че не сте имали друго така силно поколение. Разполагахте с футболисти за големи мачове, за нощи като тази на „Парк де Пренс”. Когато кажеш България, винаги изплува името на Христо Стоичков. Той е най-големият ваш футболист в моите очи. Благодарение на него по света знаят къде се намира България. Щастие е за малка държава да има фигура като Стоичков. Предполагам, че всички момчета във футбола ви искат да са като него.

- На 18 ноември 1993 година най-големият спортен вестник във Франция „Екип” написа на първа страница „Франция се класира за световното през 1998-а”. След този фатален за вас мач спечелихте всичко. Какво се промени във футбола на Франция?

- За французите беше много тежко. Особено за треньора и за някои от футболистите. Някои спряха кариерата си в националния отбор. Федерацията каза: „Окей, пропускаме световното, но трябва да се подготвим за бъдещето.” Под бъдеще се имаше предвид мондиала през 1998 година, когато бяхме домакини. На треньорския пост дойде Еме Жаке, който вкара доста млади играчи в отбора. Миксът се оказа решаващ. Например Жаке вкара и мен в националния тим. Това беше през 1996 година. Играх с Дешан, Блан, Десаи, Джоркаеф. Всички те бяха страхотно интелигентни играчи с огромен опит. Когато си млад и влезеш в такъв тим, е много важно да има кой да те насочи. Да разбереш футбола, да възприемеш философията на отбора. Имах късмет. И така дойде световното през 1998 година.

- Вие играхте на първенството, а Франция стана световен шампион. Разкажете ни за това чудо, което изживяхте.

- Наистина беше като приказка. Нашият отбор беше много добър. Ще се повторя, но миксът между стари и млади беше най-важното. Еме Жаке, нашият треньор, беше стратегът. Най-важният мач на първенството беше първият. Помня, че победихме Южна Африка с 3:0 в Марсилия. В никакъв случай не трябваше да позволим да стане грешка. Затова и напрежението бе голямо. Феновете ни подкрепяха истински, бяха чудесни.

- Започнахте с 3:0 срещу Южна Африка и завършихте с 3:0 на финала. Толкова ли беше лесно да се победи Бразилия в мача за титлата?

- Никога не е лесно. Беше изключително тежък мач. Играхме с огромно напрежение върху раменете. Да излезеш пред своя публика е хубаво, но и ужасно трудно. Феновете могат да са много щастливи накрая, но могат и да са в кошмарно настроение при загуба. Представете си да бяхме загубили, да не бяхме вкарали гол? Напрежението беше смазващо. Вярно е, че стартирахме и завършихме с 3:0. Финалът беше нещо фантастично за нас - играчите. А за страната това бе финалът мечта – Франция срещу Бразилия. Те бяха фаворитите, а ние – аутсайдерите. Но както знаем - в един мач, в един финал всичко е възможно.

- Две години по-късно много по-драматично спечелихте Евро 2000. По-добри ли бяхте като отбор на първенството в Холандия и Белгия? Със сигурност бяхте по-опитни.

- Това беше един отбор, който спечели двете най-големи възможни купи. Федерацията промени само едно нещо – треньора. На световното ни води Еме Жаке, а на европейското Роже Льомер. Но всичко останало беше същото – отборът, духът, целите. Направихме дубъл. И за всеки от нас беше невероятно. Все пак мисля, че отборът от 2000 година беше малко по-добър, отколкото този от 1998-а.

- Вярвахте ли, че можете да обърнете Италия на финала? До 90-ата минута „адзурите” се виждаха като европейски шампиони, водеха с 1:0...

- Помня колко трудно ни беше. Да играеш срещу Италия винаги е така. Знаете какви са италианските отбори. Изключително дисциплинирани, стабилни в защита, а напред имаха Дел Пиеро и Тоти. Ние в този мач нямахме избор, освен да вярваме до края. Помня как италианците скачаха на резервната скамейка, викаха „Шампиони!”. Но… ние ги разочаровахме. Битката е до сетния миг.

- Вие сте един от отборите, които тогава спечелиха със златен гол. Това правило не съществува отдавна. Смятате ли, че е справедливо един тим да спечели така?

- Не е. Наистина не е честно. Беше кошмар за италианците. Нямаш никакъв шанс за реакция. Помня, когато Давид Трезеге вкара гола, те разбраха какво е „гейм оувър”. Всичко свърши. Затова се радвам, че ФИФА и УЕФА взеха решението да премахнат златния гол. Прекалено жесток е. По-добре мачът да се реши с дузпи. Да загубиш като италианците е кошмар за цял живот.

- Сега пак сме в една група за световното. Как виждате крайното класиране?

- Може би няма да повярвате, но за мен винаги квалификациите са били доста оспорвани. Нормално е Франция да е фаворитът в групата. Имаме голям отбор, но не е лесно. Шведите ни показаха, че не сме непобедими, когато ни биха в последната минута. Трябва да сме фокусирани максимално и да уважаваме всички съперници. Винаги повтарям, че всичко е възможно дори за малките отбори.

- Франция загуби финала на Евро 2016 и това беше като трагедия за държавата. Мислите ли, че с толкова много млади таланти сте готови да станете световни шампиони в Русия.

- Загубата от Португалия миналата година рани всички французи, но най-много звездите ни. Но така е във футбола. Трябва да си учиш уроците в тази велика игра. Напрежението беше същото като през 1998 година срещу Бразилия. Тогава не бяхме фаворити, а сега бяхме. Финалът е най-трудният мач в живота. Напълно различен е от останалите като атмосфера, като дух, като напрежение. Подобно на всеки французин и аз много се вълнувам от мачовете на националния отбор. А като гледам с какви таланти разполагаме, смятам, че бъдещето на френския футбол е светло.

- Целият свят говори за Килиан Мбапе. Какво мислите за него? Напрежението върху това момче е огромно особено след миналия сезон и трансфера му в ПСЖ. Ще се справи ли?

- Килиан Мбапе е фантастичен футболист, а още на 19 години. Той е добър във всичко – отлична техника, дрибъл, асистенции, голове. Много е интересно как ще продължи развитието си. В Монако израстваше с всеки мач. Все си мисля, че за него бе по-добре да бе останал още една година в този отбор. Там е идеално място за развитие, защото градът е малък, напрежението – също. Може да играе спокойно. А когато си млад, това е най-важното за развитието ти. Но по какъвто и път да мине аз мисля, че Мбапе ще стане един велик футболист.

- Вие сте истинска легенда на Арсенал. Сега сте посланик на клуба. Арсенал много искаше да вземе Мбапе. Вие давахте ли му съвет да дойде при вас?

- Знаете какви пари бяха дадени за него. Мбапе е прекалено скъп. Нормално е, защото е един от най-добрите французи. Разбира се, че Мбапе щеше да е отлична покупка за „артилеристите“. Но беше невъзможно Арсенал да го купи. Цената му е невероятно висока.

- Арсенал е клуб с огромна френска връзка във ваше лице, в това на Арсен Венгер, Тиери Анри, Патрик Виера... Мислите ли, че феновете на тима бяха справедливи към Венгер с призивите за раздяла?

- За мен – не. Мога да разбера, че понякога са разочаровани. Имаше напрежение. Едни искаха Венгер да напусне, други да остане. За мен не е честно отношението, защото той си разбира от работата и е страхотен човек. Венгер е идеалният треньор за Арсенал. Много съм щастлив, че продължи договора си с две години. Това е добра новина. Най-важното нещо го направи – задържа Алексис Санчес и Месут Йозил. Подсили отбора с трима-четирима футболисти.

- Венгер е изключително успешен за Арсенал с три титли от Висшата лига. Но защо в последните години клубът все е далеч от първото място?

- Добър въпрос, на който обаче не знам отговора. Венгер наистина е успешен като погледнем купите.

 - Въпросът е за Висшата лига. И в момента Арсенал е носител на купата на Англия.

- Да, да, точно така е. Победихме Челси и това беше особено важно за Венгер. В труден момент той успя да се справи с Челси на „Уембли”. Вижте, аз играх шест години във Висшата лига. И повярвайте, че е невероятно трудно във всеки мач. Сега Арсенал има нужда да се фокусира върху едно-единствено нещо. И това е да стане шампион на Англия догодина.

- Това е целта в Манчестър Юнайтед, в Манчестър Сити, в Челси, в Ливърпул. Какво очаквате от битката за титлата през този сезон?

- Много ще е трудно. Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити ще са основни претенденти. Ливърпул и Челси също. А и да не забравяме Тотнъм с техния млад, но голям треньор Маурисио Почетино. За всички тези отбори, в това число и Арсенал, целта е първото място. За съжаление ние не участваме в Шампионската лига. Според мен най-добрият пример за Арсенал е Челси от миналия сезон. Те се интересуваха само от един турнир и това беше Висшата лига. В края на сезона я спечелиха. Това трябва да направи и Арсенал – да се фокусира само върху Висшата лига.

- Съгласен ли сте, че Висшата лига стана много повече интернационална, отколкото английска? Повечето треньори са чужденци, почти всички звезди – също.

- Разбира се, че съм съгласен. Когато гледаме отборите, чужденците преобладават. Английските клубове имат страшно много пари и могат да си позволяват да купуват френски, испански, италиански, германски звезди. Не знам дали Висшата лига е най-добрата в Европа, но със сигурност е една от най-добрите. Ако утре вземете интервю от най-добрия български футболист, сигурен съм, че той ще ви каже, че мечтата му е да бъде във Висшата лига. Това е навсякъде.

- Не мислите ли, че парите подлудиха футбола? Вече цена от 100 милиона евро дори не е впечатляваща.

- Футболът винаги е луд. Сезон след сезон парите се увеличават. Такъв е пазарът. Има клубове, които могат да си позволят да дават повече от 100 милиона. Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед могат да си позволят абсолютно всеки на света. Стига да го поискат истински.

- Мислите ли, че Реал и Барселона са с едно стъпало над останалите грандове? Поне до това лято те показваха, че могат да вземат всеки, когото поискат.

- Съгласен съм. Реал е най-добрият отбор в Европа. Погледнете само с каква лекота победиха Ювентус във финала на Шампионската лига. Те могат да си позволят всичко. Може би испанският футбол като цяло е на малко по-високо ниво от останалите конкуренти.

- Вие бяхте много близо до спечелването на Шампионската лига при това на вашия „Стад де Франс”. Арсенал обаче загуби финала от Барселона с 1:2. Какво не ви достигна?

- Кошмарна вечер за Арсенал. Загубихме най-големия мач. Когато си футболист на Арсенал, трябва винаги да се стремиш да печелиш трофеи. Тази нощ загубихме от Барселона. Да, беше в Париж, на „Стад де Франс”. Бях купил билети за цялото семейство. Помня, че накрая плаках.

- И последен въпрос за Стилиян Петров. Играхте с него един сезон в Астън Вила. Какви са отношенията ви?

- Стилиян Петров е моят човек. Беше мой капитан. Прекрасно момче. Човек с невероятен дух. На всяка тренировка се смееше и предаваше настроението на останалите. За мен беше чест и привилегия да играя с него. Знам колко много българските фенове го обичат. Сега разбирам защо. Той просто е добър човек.

- Стилиян успя да пребори ужасна болест.

- Въобще не се изненадвам! Стилиян е воин в живота. А когато си воин, можеш да победиш всичко.