Вече е средата на декември. Лятото отмина, дори приближава зимният трансферен прозорец, а играчите, привлечени по време на дългата пауза между този и миналия сезон, имаха своя шанс да покажат на какво са способни.

За Монако летните месеци преминаха учудващо спокойно. Нямаше ги сделките за чували с пари, нямаше късни попълнения или раздели, а треньорът Леонардо Жардим получи нужното време, за да окомплектова състава си. По-добрата новина за „монегаските“ бе, че нито един от основните състезатели на тима – като Фабиньо или Бернардо Силва, не бе пратен в някое от богаташките първенства, или още по-лошо – в пряк конкурент за титлата (да, споменът за Курзава още е пресен). А интерес не липсваше.

Вместо това, на „Стад Луи Втори“ се завърнаха някои от местните герои – като Валер Жермен, който бе сред основните „виновници“ Монако да се превърне отново в част от френския елит, а тогава бе и капитан на отбора. Сега нападателят започна да показва същата успеваемост пред гола, донесла участие в евротурнирите на Ница през миналия сезон. А още по-впечатляващо е, че сега именно той често се нагърбва със задачата да донесе креативност в атакуващото дуо на „червено-белите“ – за разлика от миналата кампания, когато беше подкрепян от фигура като Хатем Бен Арфа.

Завръщане имаше и за колумбийската перла на Лазурния бряг – Радамел Фалкао. Все още в преследване на показателите, донесли му статута на един от най-опасните нападатели в света, което може би вече е невъзможно. Но със сигурност пристигането на Тигъра носи сериозен психологически бонус за отбора, като колумбиецът пребори контузиите в началото на сезона, за да се превърне в истински лидер на тима, както и негов голмайстор – с 14 гола. А статистиката на Монако в нападение от началото на сезона досега е красноречива!

Стигаме и до новите попълнения при „монегаските“. За Морган де Санктис е ясно – опитен вратар, който да служи за резервен план при отсъствие на незаменимия Даниел Субашич. Едно е сигурно – много трудно хърватинът може да бъде изместен от титулярното място, а той все повече започва да изглежда като новия Флавио Рома за тима. Тази непоклатимост, що се отнася до мястото на Суба в Монако, няма как да позволи на някоя от младите надежди под рамката, като Пол Нарди или Сейду Си, да се наложи и е по-добре те да се обиграват под наем в друг отбор.

Джибрил Сидибе и Бенжамен Менди бяха привлечени, за да засилят атакуващия потенциал на Монако в защита. Млади, перспективни бекове, които определено знаят как се създават положения. И докато множеството травми попречиха на бившия футболист на Марсилия да покаже пълния си потенциал, то Сидибе вече разкри своите способности. Силен в атака, но и загатнал за може би единствения си недостатък – при прекалено амбициозни действия в нападение, той често оставя своята зона неохранявана.
Затова в дефанзивния вал на „монегаските“ се включи и друго, много по-опитно лице – Камил Глик. 

Полският национал определено впечатлява от началото на кампанията и си мисля, че дори Леонардо Жардим не е очаквал такъв дебютен сезон от него. Изключително стабилен в отбрана, Глик често поправя грешките на своите съотборници. Той вече има на сметката си няколко ключови намеси в защита, а освен това демонстрира и забележителния си нюх пред гола, като в началото на кампанията дори бе един от водещите реализатори на тима във всички турнири. Разбира се, и присъствието на Глик има своите недостатъци – когато толкова качествен играч допуска дори дребни неточности, те се отразяват сериозно на отбора.

Не е за подценяване и фактът,че Жардим започна да залага и на други схеми на игра, освен любимата си 4-2-3-1. А всичко това говори, че наставникът на Монако е готов да се поучи от грешките си. Какъв ще бъде крайният резултат от това? Ще разберем през май!