Колкото и време да минава, има мачове, които не се забравят. Такива, които оставят дълбока следа в съзнанието на феновете и за които се носят цели легенди. Един подобен епичен дуел е този между Италия и Франция на финала на Световното през 2006 година. 11 години по-късно онова, което се случи на „Олимпиащадион“ в Берлин продължава да е все така интригуващо за почитателите на Царя на спортовете, а спомените за големия сблъсък са все така живи.

Именно на днешния 9 юли Италия триумфира с четвъртата си световна титла в сблъсък, белязал футбола по необикновен начин. Двубоят между „адзурите“ и „петлите“ е наситен се особени нюанси, особено при все, че това е последният поход на големия Зинедин Зидан.

Представянето на двете селекции по време на форума е доста различно. Момчетата на Марчело Липи започват уверено и излизат като лидер в Група Е. Същевременно Франция показва редица колебания на старта и класирането за фазата на директните елиминации е поставено под въпрос. Възпитаниците на Раймон Доменек обаче съумяват да покажат класата си и да завоюват второто място в Група G.

Така се стига до елиминациите, където последователно „Скуадра адзура“ подчинява Австралия, Украйна и Германия. Французите пък преминават през Испания, Бразилия и Португалия.

Двамата финалисти са ясни. На 9 юли точно в 20.00 часа местно време главният съдия Орасио Елисондо дава първия съдийски сигнал. „Петлите“ започват силно и едва след шест минути игра полуават право да изпълнят дузпа. Голямата звезда на французите Зинедин Зидан поема отговорността, като е безпогрешен за 1:0. Италианците обаче не се предават лесно. Не след дълго резултатът е изравнен. В 19-ата минута след центриране на Андреа Пирло, Марко Матераци с глава прави 1:1. Окрилени, че са се върнали в мача, „адзурите“ са на път да постигнат пълен обрат. Удар на Лука Тони обаче се отбива в гредата. Късметът порива Франция.

Така срещата влиза в по-спокойно русло, а в редовното време двата състава не успяват да отбележат нови попадения. Стига се до продължения. Именно там се състоява един ключов момент, който може би оказва най-съществено значение за развоя по-нататък. В 110-ата минута Зинедин Зидан удря с глава Марко Матераци в гърдите. Реферът не се двоуми – вдига червен картон на лидера на Франция. Така до края отборът остава с човек по-малко. Ударът е още по-тежък, с оглед на това, че срещата върви към дузпи.

Щом се стига до 11-метровите наказателни удари италианците показват завидна концентрация. Андреа Пирло открива сметката на „адзурите“. Вилтор изравнява. Марко Матераци отново дава преднина на Италия – 2:1, а Давид Трезеге пропуска. Психическото превъзходство е за Италия. Даниеле де Роси, Дел Пиеро и Гросо не пропускат своите опити и въпреки че Ерик Абидал и Саньол бележат за Франция, Италия ликува в Берлин с четвъртата световна титла.

Италия - Франция 1:1 в редовното време, 5:3 при дузпите, финал на Мондиал 2006

Съдия: Орасио Елисондо (Аржентина)

Стадион: Олимпиащадион, Берлин,

Зрители: 70 000

Ето и съставите:

Италия: Буфон, Гросо, Канаваро, Матераци, Гатузо, Дзамброта, Пирло, Перота (Де Роси), Каморанези (Дел Пиеро), Тоти (Якуинта), Тони.

Селекционер: Марчело Липи

Франция: Бартез, Саньол, Галас, Абидал, Макелеле, Рибери (Трезеге), Виейра (Диара), Зидан, Малуда, Анри (Вилтор), Тюрам.

Селекционер: Раймон Доменек

Още от рубриката На този ден:

8 юли - късметлийският ден за Германия