Топ футболистите, които обърнаха гръб на родината

18 /32

Зинедин Зидан – Франция вместо Алжир. Макар да е роден в Марсилия, халфът произхожда от семейство на алжирски емигранти. Родителите му Смаил и Малика бягат във Франция през 1953 година преди старта на Алжирската война за независимост (ноември 1954 – март 1962). Gulliver/Getty Images
Диего Коста – Испания вместо Бразилия. Темпераментният нападател е родом от Лагарто и дори изиграва два приятелски мача за „селесао” при мъжете. Тъй като заради дългия си престой в Испания се сдобива с местен паспорт, през 2013-а той реши да представлява „ла фурия”. В Бразилия не останаха особено щастливи от този факт. Gulliver/Getty Images
Деле Али – Англия вместо Нигерия. Бащата на офанзивния халф е нигериец, като много рано зарязва него и майка му Денис. Тя страда от сериозни проблеми с алкохола, поради което 13-годишният Деле е пратен в приемно семейство. Именно това е причината асът на Тотнъм да не изписва фамилията си върху своя екип. Gulliver/Getty Images
Гонсало Игуаин – Аржентина вместо Франция. Не е чак толкова известен фактът, че Игуаин е роден в пристанищния град Брест. По онова време баща му жорже играе за местния тим. Чак на 20-годишна възраст Ел Пипита се сдобива с аржентинско гражданство. Първоначално той отхвърля повиквателните и на Франция, и на Аржентина, като казва, че не може да реши за коя страна да играе. Той няма срещи за младежките формации на нито една от двете страни. Gulliver/Getty Images
Килиан Мбапе – Франция вместо Камерун. Бащата на звездата от Пари Сен Жермен – Вилфрид е камерунец, а майка му Файза Ламари е алжирка. Нападателят е роден в Париж и на международно ниво е представлявал единствено „петлите” във формациите до 17 и 19 години, а вече и при мъжете. Gulliver/Getty Images
Марио Балотели – Италия вместо Гана. Тежкото детство на Супер Марио обуславя желанието му да няма нищо общо с родината на своите родители. На 3-годишна възраст те го оставят в дом за сираци, затова той използва фамилията на осиновителите си (Балотели) вместо рождената си – Барвуа. „Аз съм италианец, чувствам се такъв и завинаги ще играя за италианския национален отбор”, казва самият играч. Gulliver/Getty Images
Иван Ракитич – Хърватия вместо Швейцария. Халфът е роден в Мьолин, но и баща му, и майка му са хървати. Неговото детство преминава в Швейцария, като представлява страната във възрастовите групи на 17-, 19- и 21-годишните. Изненадващо той приема повиквателната на Славен Билич за мъжкия национален тим на Хърватия и прави дебют в евроквалификацията срещу Естония на 8 септември 2007. Gulliver/Getty Images
Дивок Ориги – Белгия вместо Кения. Нападателят е син на кенийския футболен национал Майк Ориги, но е роден в Остенд, Белгия. Кенийската федерация пробва да привлече таланта на своя страна, но всичко пропада, когато селекционерът на „червените дяволи” Марк Вилмотс го включва в окончателния си списък от 23-ма футболисти за Мондиал 2014. Gulliver/Getty Images
Рахийм Стърлинг – Англия вместо Ямайка. Бързоногото крило е роден в столицата Кингстън. На 5-годишна възраст емигрира в Англия със своята майка. Липсващият му баща е убит в Ямайка, когато Рахийм е на 9. Талантът му изпъква рано-рано и ФА не трябва да полага особени усилия, за да го привлече. Gulliver/Getty Images
Месут Йозил – Германия вместо Турция. Плеймейкърът е трето поколение немец с турски корени. Затова пред него реално никога не е имало дилема за коя страна ще играе на международната сцена. Въпреки това в южната ни съседка не приеха много добре решението му. Gulliver/Getty Images
Карим Бензема – Франция вместо Алжир. Родителите на Карим Мостафа Бензема са алжирци, но както много често се случва при ярките таланти от чужд произход в страната, африканската държава няма никакъв шанс. Gulliver/Getty Images
Мауро Каморанези – Италия вместо Аржентина. Роден и израсъл в Аржентина, футболният талант на атакуващия полузащитник се разгръща истински в Италия. Той може да бъде викан за „скуадрата” заради произхода на своя прадядо. „Аз съм аржентинец, но защитавах цветовете на Италия, които са в кръвта ми, с достойнство. Никой не може да ми отнеме това”, възкликва Каморанези след спечелената световна титла през 2006 година. Gulliver/Getty Images
Маркош Сена – Испания вместо Бразилия. Роденият в Сао Пауло играч никога не е представлявал интерес за националния отбор на отечеството си. По време на 9-годишния си престой във Виляреал той се сдобива с испанско гражданство, а когато през 2006-а първата повиквателна идва, той не се и замисля. Бе съставна част в шампионския тим, триумфирал на UEFA EURO 2008. Gulliver/Getty Images
Кристиан Бентеке – Белгия вместо ДР Конго. Таранът е роден през 1990 година в Киншаса (когато страната носи името Заир). Три години по-късно семейството му емигрира в Белгия, за да избяга от режима на Мобуту. От ДР Конго в нито един момент не правят опит да го направят свой национал. Gulliver/Getty Images
Пол Погба – Франция вместо Гвинея. Най-скъпата покупка в историята на Манчестър Юнайтед е потмък на гвинейци, но фактът, че е роден в източните предградия на Франция предопределя пътя му на международно ниво. Gulliver/Getty Images
Деко – Португалия вместо Бразилия. Плеймейкърът няма шанс да се пребори за място в националния тим на Бразилия за Мондиал 2002, където са предпочетени опции като Ривалдо, Роналдиньо и Жуниньо. Горе-долу по същото време той вече от 6 лета играе в Португалия, с което има право да получи местно гражданство. Дискусиите да бъде викан или не за „мореплавателите” продължават с месеци наред, а по ирония на съдбата дебютът му е в приятелски мач срещу Бразилия. Gulliver/Getty Images
Джером Боатенг – Германия вместо Гана. Всички помним историята от Мондиал 2014, когато братята Боатенг – Джером и Кевин-Принс бяха от различните страни на барикадата. Gulliver/Getty Images
Самюел Умтити – Франция вместо Камерун. Централният защитник на Барселона е роден в африканската република през 1993 година, но още през 2001 семейството му се мести във Лион, Франция. В академията на Олимпик Лион той прекарва цели 11 години преди дебюта си при мъжете. Камерун прави опит да привлече френския младежки национал преди да е направил следващата крачка, но безуспешно. Gulliver/Getty Images
Ромелу Лукаку – Белгия вместо ДР Конго. Бащата на Ромелу е бивш футболен национал на Заир. Това не повлиява нито на него, нито на брат му Джордан, които с готовност защитават цветовете на Белгия, където са родени. Gulliver/Getty Images
Блейс Матюиди – Франция вместо Ангола. Родословието на френския национал е доста цветно – баща му е от Ангола, а майка му е родом от Конго. Двамата се срещат в Тулуза, Франция. Gulliver/Getty Images
Лукас Подолски – Германия вместо Полша. Оттеглилият се вече немски национал често беше критикуван затова, че не пее националния химн преди мачове. На тези упреци той с усмивка отвръщаше, че на терена му е по-лесно да комуникира на полски със своя дългогодишен партньор в атаката Мирослав Клозе. Gulliver/Getty Images
Пепе – Португалия вместо Бразилия. Бившият ас на Реал никога не записва мач за която и да е младежка формация на „селесао”. Когато селекционерът на мъжкия тим Дунга се свързва с него, получава ясен отговор. Пепе е категоричен, че в мига, в който получи португалско гражданство, ще играе за иберийската държава. Gulliver/Getty Images
Лоран Кошчелни – Франция вместо Полша. Централният бранител на Арсенал може да и да е роден на територията на Франция, но неговото потекло му дава право на избор. Пред февруари 2011 година, когато получава първа повиквателна за петлите, бранителят обмисля много сериозно опциите си. Говори се, че той дори е кандидатствал за получаване на полско гражданство. В крайна сметка Кошчелни се разколебава и отменя срещата си с тогавашния селекционер на Полша Франтишек Шмуда. Gulliver/Getty Images
Дейвид Алаба – Австрия вместо Нигерия. Син на нигерийски принц-рапър-диджей и филипинска медицинска сестра, Дейвид е роден във Виена. Той преминава през всички младежки формации на Австрия. Gulliver/Getty Images
Лилиан Тюрам – Франция вместо Гваделупа. Рекордьорът по мачове с Франция е роден в бившата островна френска колония. Предвид скромното население на страната – малко над 400 хиляди души – изборът му не е бил труден. Gulliver/Getty Images
Стефан Ел Шараави - Италия вместо Египет. Заради своя египетски баща отрано талантът се сдобива с прякора „Фараона”. В рода на майка му пък швейцарското се преплита с италианското. Всъщност като юноша той изглежда по-близо до това да играе за Египет, но тогавашния селекционер Хасан Шехата отсича, че „не всеки египтянин, играещ в чуждо първенство, е годен да играе за националния тим”. От този миг нататък Ел Шаарави се концентрира в изяви за формацията на Италия до 17-годишна възраст и така нататък. Gulliver/Getty Images
Лерой Сане – Германия вместо Сенегал. Бързакът от Манчестър Сити е плод на любовта между германска гимнастичка и бившия сенегалски футболен национал Сюлейман Сане. Gulliver/Getty Images
Усман Дембеле – Франция вместо Мали. Вторият най-скъп футболист в историята на Барса е роден във френския град Вернон, като баща му малиец, а майка му има корени от Мавриций и Сенегал. Gulliver/Getty Images
Никола Анелка – Франция вместо Камерун. Родителите на бившия нападател емигрират от Мартиника във Франция през 1974 година. Gulliver/Getty Images
Тиери Анри – Франция вместо Гваделупа. Голмайстор №1 в историята на Арсенал има антилска жилка, като баща му е от Гваделупа, а майка му произхожда от Мартиника. Анри израства в предградията на Париж, а когато талантът му е забелязан на 7-годишна възраст, всичко започва полека-лека да се подрежда. Gulliver/Getty Images
Сами Кедира – Германия вместо Тунис. Африканското си потекло халфът дължи на своя баща. Роден е в Щутгарт, така че да играе за Тунис никога не е било на дневен ред. Gulliver/Getty Images
Давид Трезеге – Франция вместо Аржентина. Бележитият голаджия на Юве е роден във Франция, но израства в Аржентина. И майка му, и баща му – бивш футболист – са аржентинци. Трезеге прекарва 9 години в школата на Платензе, а сезон след дебюта си при мъжете е закупен от Монако. Предвид тези факти авантюрите с Ривър Плейт и Нюелс Олд Бойс към края на кариерата му придобиват смисъл. Gulliver/Getty Images