Мач като мач?! Кошмарните дебюти във футбола

13 /15

Дейв Бийзънт, Нюкасъл Юнайтед – За повечето фенове на „свраките” това е най-лошият вратар, който тимът е имал в цялата си история. Деветте му успешни години в Уимбълдън са заличени само за миг или по-точно казано – за 33 секунди. Само толкова са необходими на Евертън да го разпечати в дебюта му през 1988 година. Мачът на „Гудисън Парк” приключва при 0:4. Бийзънт играе в други 19 мача, но присъдата му е прочетена. След по-малко от година в Нюкасъл, той преминава в Челси. Gulliver/Getty Images
Гари Флиткрофт, Блекбърн Роувърс - За кратко капитан на Манчестър Сити и Играч на годината в клуба за 1993 година, Гари Флиткрофт решава да напусне „гражданите” през 1995-а и да премине в Блекбърн. Първият му мач не би могъл да бъде по-лош: червен картон след само 3 минути игра. Въпреки това полузащитникът преодолява първоначалния шок, като 10 години носи екипа на Роувърс в над 250 мача и в даден момент дори слага капитанската лента. Gulliver/Getty Images
Едкарлос, Бенфика – Бразилският стопер се присъединява към португалския гранд през 2007 година, а трансферът е чакан дълго от феновете. Защитникът има бляскава репутация от годините си в Сао Пауло, благодарение на които е редовен младежки национал на родината си. Изглежда така сякаш в Европа ще изгрее поредната южноамериканска сензация. Едкарлос е натоварен със задачата да замени преминалия в Олимпик Лион Андерсон. Първият му мач е срещу наглед скромния Насионал Мадейра. И какво върши Едкарлос? Пуска на два пъти противникови играчи да излязат сами срещу вратаря – първият път заради фамозно слаб опит за изкуствена засада, а вторият след тотално грешна преценка на висока топка. Бранителят записва общо 15 мача за Бенфика, преди да бъде отпратен обратно в Бразилия под наем. twitter.com/Diadegalo
Крис Ивелумо, Шотландия – През 2008 година Ивелумо е на 30 години. На тази възраст повечето професионални футболисти считат шансовете си за международна кариера за приключили, ако досега не са помирисвали повиквателна. След впечатляваща серия мачове с Уулвърхемптън той бива извикан за квалификациите към Мондиал 2010. Нападателят се появява като резерва в 57-ата минута в завързания мач срещу Норвегия и успява да впечатли по изцяло грешните причини. Ивелумо успява да пропусне на празна врата от 2-3 метра и сам признава, че впоследствие този пропуск го измъчвал, защото самият той не спирал да го гледа отново и отново. Той изиграва още 3 срещи за Шотландия, които не се запомнят с абсолютно нищо. Gulliver/Getty Images
Златан Ибрахимович, Милан – Ибракадабра е глобална марка във футбола, но дори и той не е застрахован. Дебютът му в Милан е живото доказателство. След неразбирателството с управата и треньорите в Барселона, шведът се връща отново в Серия А под наем (впоследствие трансферът става постоянен). В първия му мач за „росонерите” те губят с 0:2 от крайно непретенциозния Чезена. За да бъдат още по-лоши нещата, Ибра получава шанс да върне отбора си мач чрез дузпа, при която дори не улучва вратата. Gulliver/Getty Images
Рио Фърдинанд, Лийдс Юнайтед – Когато парите, платени за теб, са купища, няма как очакванията да не бъдат грандиозни. Напрежението – също. Очевидно на 22-годишния тогава Фърдинанд му идва в повече в първия мач за Лийдс Юнайтед. Клубът брои 18 милиона паунда на Уест Хем за изгряващия английски футболист. Той обаче е потресаващ срещу Лестър: противникът вкарва три гола през първото полувреме, а Фърдинанд през цялото време е с два хода зад противниците. Въпреки всичко той записва 2 силни сезона в Лийдс, които му носят рекорден навремето за защитник трансфер в Манчестър Юнайтед срещу 29,1 милиона паунда. Gulliver/Getty Images
Томаш Репка, Уест Хем – Чехът беше известен с бойния си подход към мачовете, а това е най-мекото възможно описание. Буйни единоборства, самодисциплина граничеща с нулата и червени картони – всяко от тези неща беше в кръвта на Репка. Би било логично в първия си мач за Уест Хем, който на всичко отгоре брои 5,5 милиона паунда, защитникът да бъде по-смирен. Два жълти картона и преждевременен поход към душовете в съблекалнята дават доста добра идея за бъдещето. За да станат нещата още по-лоши, при завръщането си след наказанието Репка пак е изгонен. Неговата кариера за „чуковете” не беше чак толкова лоша – около 200 мача в рамките на 6 години, но пък постижението от 19 червени картона в кариерата говори само по себе си. Gulliver/Getty Images
Гордън Маршал, Стоук Сити – Дебютът никога не е лесен, ала когато си вратар, нещата имат тенденцията да придобиват още по-тъмни краски. Позицията под рамката е тази, при която всяка грешка има двойно по-голяма тежест. Маршал е един от хората, които най-добре знаят за какво иде реч. През 1993 година той преминава под наем от Селтик в Стоук Сити, а първият му мач е далеч от дома. В него „грънчарите” отнасят цели 6 попадения, а легендата мълви, че Маршал е виновен за поне 4 от тях. След още 9 срещи стражът се завръща без време в Шотландия. Gulliver/Getty Images
Джейсън Кроу, Арсенал (на снимката в действие срещу Арсенал) – Не е като да не сме виждали изгонвания в дебютни мачове, но нито едно не може да се мери с това на Кроу. Като всеки младок и той кипи от енергия и желание да се докаже в първия си мач за Арсенал. Все пак в такъв клуб едва ли ще имаш много шансове, за да се утвърдиш. Е, Кроу прави всичко друго, но не и това. Англичанинът се поява като резерва в двубоя срещу Бирмингам за Купата на Лигата, като бива изгонен само 33 секунди по-късно. И до ден днешен това си остава най-бързото изгонване в дебютен мач в английския футбол. Кроу не записва друг мач за „топчиите”, а кариерата му преминава по по-ниските нива в страната. Gulliver/Getty Images
Греъм Сунес, Глазгоу Рейнджърс – Още един червен картон в първия мач, като този на Сунес заслужава по-специално внимание заради специфичните обстоятелства. Бидейки един от най-добрите халфове в Европа, Сунес е истински трансферен удар за шотландския гранд, още повече, че идва със статут на играещ мениджър. Обикновено когато някой изпълнява подобна роля, се очаква да бъде пример за съотборниците и да задава верния тон. Първият му мач е срещу Хибърниън в родния за него Единбург и какво прави легендата на Ливърпул? Изработва си 2 жълти картона за 34 минути, изцяло потапяйки се във вакханалията от тежки шпагати, които летят наляво и надясно. Бруталното влизане в краката на Джордж Макклъски води до огромно стълкновение между двата отбора, в резултат на което 21 от общо 22-ата играчи завършват мача с жълти картони. Рейнджърс губи мача с 1:2. Gulliver/Getty Images
Стенли Милтън, Халифакс Таун – Това е третият и последен дебют на вратар в списъка, на всичкото отгоре се е случил и най-отдавна. Мачът между Стокпорт Каунти и Халифакс Таун датира от 6 януари 1934 година и се помни с двата дебюта в него. Милтън е човекът, който за първи път застава под рамката за Халифакс, докато от другата страна Джо Хил дебютира като нападател. До почивката резултатът 2:0 в полза на Стокпорт. Дотук нищо запомнящо се, нали така? Мачът приключва при фрапиращото 13:0 – рекорд на Футболната лига в Англия, който стои и до ден днешен. Милтън завинаги ще бъде отговорен за най-тежката загуба, докато Хил зашива хеттрик в същия мач. Gulliver/Getty Images
Али Диа, Саутхемптън – Докато има достатъчно примери за играчи, превъзмогнали кошмарни дебюти, Али Диа за жалост не може да се нареди сред тях. И до ден днешен феновете на „светците” се чудят какви фокуси са правили Диа и обкръжението му, за да убедят Греъм Сунес за трансфера. Мениджърът бива подведен, че Диа е братовчед на либерийската икона и носител на „Златната топка” Джордж Уеа. На всичкото отгоре при дебюта си Диа заменя не кого да е, а местната легенда Мат льо Тисие. Само няколко минути са достатъчни, за да се види, че той меко казано не става. Още в същия мач Диа е заменен, а по-късно и освободен от клуба. Льо Тисие описва инцидента като „срамен за наблюдаване”, а до ден днешен феновете на Саутхемптън наричат сенегалеца „фалшивия футболист”. twitter.com/Fiebre_Maldini
Лионел Меси, Аржентина – Опа, какво става тук? Не, грешка няма. За всяка изгряваща звезда дебютът за родината е повод за невероятна гордост. С дребна подробност под формата на чудовищното напрежение, което го съпътства. На 18-годишна възраст Меси получава шанс да дебютира за Аржентина в мача срещу Унгария. Той влиза в 63-ата минута с огромно желание да впечатли. В един миг Бълхата тръгва на един от марковите си слаломи през противниковата отбрана, а докато опитва се освободи ръката му се отмята назад и леко закача Вилмош Ванчак по лицето. Меси вижда червения картон, и то само 2 минути след влизането си в игра. След мача той плаче горестно в съблекалнята, като се смята, че инцидентът оставя дълбок психологически белег. Дотолкова, че на 30-годишна възраст Меси има 123 мача за Аржентина и рекордните 61 гола. И някакви си пет „Златни топки”. Gulliver/Getty Images
Глен Кийли, Евертън – Определено дебютът на Глен Кийли заслужава призово място сред най-травмиращите във футболната история. Централният защитник преминава при „карамелите” под наем от Блекбърн през 1982 година. Дори неговите 28 години – възраст, на която футболистите се считат за улегнали – не могат да му помогнат в мърсисайдското дерби, което е бойното му кръщение. „Гудисън Парк” е пълен до краен предел за сблъсъка с местния враг Ливърпул и никой от домакините не желае да се подхлъзне. Кийли може би получава една от най-тежките задачи по онова време – да опази бележитият нападател на противника Иън Ръш. На почивката Евертън пада с 0:1, а Кийли вече е изгонен, след като отнема на Ливърпул чиста голова възможност. В крайна сметка „червените” триумфират с 5:0, а свободно сновящият Ръш нанизва 4 гола. Кийли никога не успява да преодолее травмата и не записва нито минута повече на терена за Евертън. Той се завръща в Блекбърн, където представянето му е далеч по-добро. Години по-късно той признава: „Никога не съм искал да играя в онзи мач”. twitter.com/RStopman
Джонатан Уудгейт, Реал Мадрид – Нима си спомняте този талантлив, но и безкрайно чуплив английски централен бранител. Уудгейт се чувстваше като у дома си в Нюкасъл, затова мнозина повдигнаха учудено вежди, когато през 2004 година Реал Мадрид го купи срещу крупна сума, и то контузен. Защитникът имаше нужда от над 1 година време, за да се възстанови и стигне до дебют. А неговият абсурд отеква и до днес. Противникът е Атлетик Билбао и кара Уудгейт да изглежда муден и готов да бърка. Мачът стартира с автогол на англичанина, а след това той бива и изгонен за два жълти картона. Шок от невероятни пропорции. Все пак историята помни и няколко сполучливи мача на Уудгейт с фланелката на „лос бланкос”, а контузиите му попречиха сериозно в битката за титулярно място. Той се отказа от футбола през май 2016 година, като завърши кариерата си в своя роден тим Мидълзбро. Gulliver/Getty Images