Други 7 играчи, които са твърде добри за отборите си

7 /8

Към първоначалния списък от 12 имена добавяме още 7. Кои са те?
Никола Пепе (Лил) – „Кучетата” винаги са имали традиции в откриването на убийствени атакуващи таланти, както и в изстрелването им на друго ниво. Роденият във Франция котдивоарски национал изглежда ще бъде поредният в този дълъг списък. 9 гола и 5 асистенции в 15 шампионатни мача не е никак лошо постижение за 23-годишния Пепе. Той реално е третият най-продуктивен играч в Лига 1, като отстъпва единствено на Неймар и Килиан Мбапе. Макар номинално да е дясно крило, африканецът няма никакъв проблем да играе на върха на атаката, за което му помагат неговите бързина, ловкост и готовност да търси гола от всяка позиция. Изглежда почти неминуемо, Пепе да поеме по пътеката, отъпкана от Димитри Пайет и Еден Азар, за да потърси в най-скоро време едно по-голямо и по-вълнуващо предизвикателство.
Яго Аспас (Селта Виго) – Макар испанецът да попада в категорията на Уейн Рууни и Златан Ибрахимович – на застаряващи футболисти, движещи се към заника на своите кариери – решихме все пак да го включим, тъй като през годините испанският нападател бе изключително подценяван. Феновете на Ливърпул със сигурност нямат с какво много да го запомнят от 6-месечния му престой на „Анфийлд”. Днес, на 31 години, Аспас без грам съмнение играе най-добрия футбол в своята кариера. След неудачите край река Мърси, а после с екипа на Севиля, Селта Виго за пореден път се доказа като истински футболен дом за острието. От завръщането си през 2015-а досега Аспас има удивителните 75 гола в 136 мача. В същия период успява да отбележи и 6 гола в 17 срещи за националния тим на Испания. Изминалите два сезона бяха най-добрите в неговата кариера, а настоящият дава всички признаци, че ще ги бие – 15 мача и 11 гола във всички турнири.
Федерико Киеза (Фиорентина) – На 21 години той вече има цели 11 мача за мъжкия представителен тим на Италия. „Ла Виола” в известни отношения прилича на Лил, като през годините просто нямаше как да удържи най-открояващите си атакуващи футболисти (Федерико Бернардески, Никола Калинич, Хуан Куадрадо са само част от пресните примери, да не говорим за легенди като Батистута и Роберто Баджо). Синът на иконата Енрико Киеза още отсега изглежда орисан за голям футбол, а шефовете отдавна се заканиха, че ако се стигне до продажба, тя ще е най-крупната в историята на клуба. Той играе за Фиорентина от 10-годишен, а дебютът му при мъжете дойде през 2016-а. Бърз, изключително работоспособен, отлично движение с и без топка, надарен с чудесна техника – това са качества, които хващат окото на „големите риби”. Киеза все още има нужда да поработи върху решенията си на терена и завършващия удар, но това е нормално предвид неговата възраст. Без съмнение най-яркият талант в италианския футбол към момента.
Тимо Хорн (Кьолн) – След като в предишната част ви запознахме с Йонас Хектор, би било несправедливо да подминем вратаря на „козлите”. На 25 години той все още няма мач за Германия, но това е разбираемо предвид наличието на фигури като Тер Стеген, Нойер и Лено. Този факт по никакъв начин не говори лошо за качествата на Хорн, който се отличава като страж, който разчита предимно на инстинктите и рефлексите си. На два пъти Хорн е печелил клубната награда за играч на сезона, така че е ясно какво мислят феновете на Кьолн за него. Хорн също бе от онази група футболисти, които лесно можеха да си намерят нови отбори след миналогодишното изпадане във Втора Бундеслига, ала не го стори от уважение към клуба.
Джулиано (Ал-Наср) – В Персийския залив са се събрали доста познати муцуни като Шави, Уесли Снайдер и Йоан Кабай. Разбира се, огромната притегателна сила на Катар и Саудитска Арабия се диктува предимно от финансовите условия. Ако трябва да посочим някого за нашата класация от тези шампионата, главно на база своята възраст, това ще е 28-годишният атакуващ халф Джулиано. Бразилецът има 14 мача за националния тим на своята родина, което казва достатъчно. Той има достатъчно опит по европейските терени, където кариерата му премина през тимове като Днипро, Зенит Санкт Петербург и Фенербахче. За тези, които не са запознати с качествата на южноамериканеца, можем да кажем, че той е много работлив, с изпреварваща визия за играта и въоръжен с отлични пасове. Престоите в Зенит и Турция говорят и за умението му да бъде решителен пред гола – 17 попадения в 42 мача за руския гранд и 16 попадения в 37 срещи за турския колос. През сезон 2016/2017 той беше голмайстор №1 на Лига Европа. През лятото Ал-Наср плати за услугите му малко над 10 милиона евро, а той започна ударно с 4 гола в 10 срещи.
Андреа Белоти (Торино) – Ако Торино искаше да продаде на солидна печалба италианския национал, може би пропусна момента с 1-2 години. След удивителния си сезон 2016/2017 (26 гола в 35 мача от Серия А) последва драстичен спад, може би продиктуван от разочарованието, че Урбано Кайро отказа да приема оферти под 100 милиона евро. Белоти имаше проблеми и с контузии, ала през настоящата кампания изглежда отново се завръща към най-доброто си ниво. Общо за Торино той има 59 гола в 122 мача. Белоти може и да не е най-технически надарения футболист, но умее много добре за използва мощната си физика в своя полза, а още по-важното – има нюх към отбелязването на важни попадения. Манчестър Юнайтед, Наполи и Милан следят ситуацията около 24-годишния италианец.
Кжищоф Пионтек (Дженоа) – Едва ли се изненадвате от количеството нападатели, които попаднаха в полезрението ни, ала просто нямаше начин да подминем актуалната сензация в Серия А. Човекът, който все още има дързостта, да има еднакъв голов актив с Кристиано Роналдо. “Новия Левандовски” беше плодовит голаджия още в дните си за Краковия, а през лятото полският тим прибра доста добра сума от 4 милиона евро. Сега обаче там може би се питат дали не сбъркаха, тъй като цената на Пионтек се покачва главоломно след всеки негов мач за Дженоа. Ако „грифоните” решат да „осребрят” инвестицията си още през януари, очакваме с лекота биха могли да получат 10 пъти повече спрямо платеното за 23-годишния Пионтек. Неговият старт в калчото – 10 гола в 14 срещи припомни за големия бум на легенда като Андрий Шевченко, който навремето също превзе Италия на абордаж. Всичко това доведе до първите му два мача за Полша.