Завещанието на Жозе Моуриньо в Челси е мъчително болезнено. „Сините“ от Лондон се намират в безтегловност, а представянето им през настоящия сезон е покъртително слабо. Специалния за пореден път се провали с гръм и трясък. И не, не е проблемът в „третата година“. Проблемът е в завещанието, което остави португалецът на „Стамфорд Бридж“. То е мъчително болезнено. Челси ще се нуждае от истинско чудо, за да успее още през следващия сезон да възвърне загубените си позиции. Лондончани страдаха доста след първия период на Моуриньо, а Карло Анчелоти влезе в ролята на доктора, който излекува отбора и го изведе отново на върха. Сега по всичко изглежда, че след втория период на Жозе начело на тима идва ред на друг италиански „доктор“, който ще има много тежката задача да излекува „сините“. Антонио Конте (ако приемем, че той е избраникът на Роман Абрамович за мениджърския пост) има мъчително болезнено завещание, което ще види още със стъпването си на „Стамфорд Бридж“. Конте ще трябва да реже живо месо, за да успее да върне Челси там, където му е мястото, а най-вече ще се нуждае от финикийските помощници на Роман Абрамович.

Моуриньо ще остане завинаги в сърцата на голяма част от феновете. На стадиона със сигурност ще има кътчета, на които ще пише за славните време на Челси при Жозе, ще има местенца, където Моуриньо ще получи необходимия респект и отдаване на чест. Ще има банери, на които ще може да се види магическото „The Special One“. Моуриньо пренаписа историята на Челси и в това няма никакъв спор. Няма никакво съмнение, че в историята на клуба няма по-успешен мениджър. Няма спор, че португалецът е едно от най-доказаните и конвертируеми треньорски имена в света. Няма спор, че Моуриньо е магнит за успехи и трофеи. В същото време обаче няма спор, че Специалния не може да се задържи за по-дълъг период от време начело на един отбор, а това си има простото обяснение – той не може да изгради дългогодишен проект. Жозе Моуриньо може много бързо да изведе даден отбор до върха. Не са му нужни много години, най-много един сезон и купите започват да се редят. В същото време Моуриньо не умее да се задържи на върха, което може би е по-трудното. Не само да успееш да изкачиш върха, но и да устоиш на бурите и да защитиш позициите си на върха. Това убягва на португалеца.

Завещанието, което Моуриньо остави на „Стамфорд Бридж“ е мъчително болезнено. Отборът е застарял в защита, нуждаещ се от освежаване и лидери в средата на терена и от нападатели. Времето на Джон Тери и Бранислав Иванович изглежда отминало. Легендата на клуба и един от сърцатите футболисти е време да се оттеглят. Поне така изглеждат нещата с оглед тяхното представяне през сезона. Това отваря кратер в отбраната на Челси. Кратер, който няма да бъде лесно запълнен, но може би точно Конте има рецептата. Все пак 46-годишният италиански специалист е известен със своята добра работа в дефанзивен план. Водените от него отбори поне до този момент изглеждат впечатляващо в защита. Ще видим как ще се получат нещата на „Стамфорд Бридж“. Челси се нуждае изключително много от свежест и креативност в халфовата линия. Мястото на Неманя Матич и Джон Оби Микел не изглежда да е на „Стамфорд Бридж“. И двамата са футболисти по-скоро от миналото на отбора, отколкото от бъдещето. Челси няма нападател. Диего Коста е всичко друго, но не и футболист, на който можеш да разчиташ. Челси само ще спечели, ако го продаде по-бързо, дори и на минимална загуба. Поне ще си поизчисти реномето. И, има разлика от ухапванията на Луис Суарес и това на Диего Коста. Разликата е, че натурализираният испанец е постоянен провокатор, който заслужава голямо наказание за постъпката си в мача срещу Евертън, срещу Гарет Бари. Ще е истинско чудо, ако се окаже, че Диего Коста не е изиграл вече последния си мач с екипа на Челси. И, това може да се случи само при положение, че от ФА помилват нападателя и не му стоварят наказание от шест месеца.

Завещанието на Моуриньо е мъчително болезнено, като се има предвид, че португалецът предпочете да разкара от „Стамфорд Бридж“ Ромелу Лукаку, за да купи Диего Коста от Атлетико Мадрид. Егото на Жозе обаче се оказа по-голямо дори от неговите футболни виждания. Защото само с егото на Моуриньо може да се обясни изгонването на Лукаку от Челси. Белгиецът пропусна решителната дузпа за „сините“ в мача за Суперкупата на Европа срещу Байерн Мюнхен през 2013 година и водения от Хосеп Гуардиола отбор триумфира в Прага. Моуриньо не успя да прости този пропуск на Лукаку, но и Лукаку не прости на Челси, а по всичко изглежда, че няма и да спре да прощава на лондончани. 22-годишният нападател е само поредното доказателство, че Специалния не умее да работи с млади футболисти. Жозе Моуриньо допусна една от най-непростимите си грешки в своята кариера, егото да застане над футбола. Той изпусна натуралния заместник на Дидие Дрогба, защото Лукаку имаше всички дадености да се превърне в новия символ на „Стамфорд Бридж“ - и физика, и голов нюх, и лидерски качества, и сърце на победител.

Жозе Моуриньо не умее да работи и развива млади футболисти. Той предпочита големите инвестиции в оформени играчи, които само да ги напасне към своята схема и виждания за играта. Португалецът притежаваше някои от най-големите таланти на „Стамфорд Бридж“, но по една или друга причина ги отписа от плановете си и остави мъчително болезнено завещание. Защото Моуриньо отписа и Кевин де Брюин. Друг белгийски талант, който бе собственост на Челси, но Жозе прецени, че няма капацитет да остане част от отбора му. На 24-годишния Кевин не му беше нужно много време да разгърне в пълна степен своя потенциал в Германия, за да се завърне по-бързо от очакваното в Премиършип и да акостира в Манчестър Сити. Не само това, но на „Етихад“ доказа, че той носи магията в себе си, магия, която странно защо Моуриньо не видя в него. А само как можеше да изглежда халфовата линия на Челси с него?! Хуан Мата бе друг „любимец“ на Моуриньо, който бързо си тръгна от „Стамфорд Бридж“, а съм сигурен, че сега в Челси с голямо удоволствие биха го приветствали обратно в отбора...

През последните години сравненията между Жозе Моуриньо и Хосеп Гуардиола изглеждат неизбежни. Но, докато Хосеп Гуардиола развива един проект и той не свършва с неговото напускане, след Жозе Моуриньо следва потоп.

Завещанието на Жозе Моуриньо е мъчително болезнено. На „Стамфорд Бридж“ изпиха горчивата чаша до дъно. Въпросът е колко бързо Челси ще успее да стигне до своя катарзис, защото завещанието на Моуриньо е мъчително болезнено.