Чета заглавията из английската и немската преса от вчера и днес, както си припомням и заглавията в испанската, италианската и френската преса тези дни. И продължавам да се влудявам. Ние ли сме кретени или ни правят на такива? И колко трябва да си нахален, за да искаш сметка или обяснение от журналистите. Да се сърдиш, мусиш, цупиш или бойкотираш. След като никога, ама никога в новата медийна история на България не е излизало и на 50% това, което сега се пише и говори за тимовете на изброените страни. И само си представям, ако някой измежду тях наистина вземе, че отпадне още в груповата фаза. Майка му жална... Пардон, само веднъж пресата у нас прекали – след загубата от Нигерия с 0:3 на старта на Мондиал`94. И както се оказа е имало ефект. Явно така става.

Няколко примера:

В Англия:

-Мирър: „Клоуните от Кейптаун”

-Телеграф: „Безполезни сте!”

-Дейли Мейл: „Капело? 6 милиона на вятъра”

- Нюз оф дъ Уърлд: „Пусти дървеняци!”

В Германия:

-Няколко вестника плюс самия Подолски обобщиха: „Идиоти!”

-Билд: „Затънахме в лайната!”

Във Франция в-к „Екип” разкри грозен скандал, след който Анелка бе изгонен от отбора. Вестникът смело разкри, как той е нарекъл Доменек „Шибай се, кучи син”. Нищо не остана скрито-покрито и замазано, както сме свикнали у нас, тъй като: „Абе айде сега, този е наш човек. Знаем туй-онуй ама карай...”

В Испания:

Марка: „Евро-балони!”

В Италия по принцип са сред най-крайните, като засега единствено изравнителното попадение на Де Роси срещу Парагвай задържа на стенд бай позиция медиите да откъснат главите на Марчело Липи и неговите играчи.

Така е в нормалния свят, където животът е нормален и медиите са свободни и нормални. Това са същите медии, които хвалиха немците за добрите им игри преди четири години, които възхваляваха Испания за титлата преди две години, които боготворяха Италия за първото място в Германия, които се кланяха на французите за титлата през 98-а година и които ежеседмично правят евала на Рууни и компания, когато всички те го заслужават.

В България често медиите сме в „мрън-мрън” режим. Ако се каже нещо по-остро, скачат самите критикувани, а не рядко и феновете, обвиняващи ни, че не пазим своите национални богатства. Дрън-дрън! Но, каквото повикало - такова се обадило...