Само Рубен Аморим ли е виновен за раздялата с Манчестър Юнайтед – този въпрос логично се появи след решението на клуба да прекрати взаимоотношенията си с португалския специалист. Макар резултатите да не отговориха на високите очаквания, анализът на ситуацията показва, че проблемите на „Олд Трафорд“ са далеч по-дълбоки и не могат да бъдат сведени единствено до работата на треньора.

Под ръководството на Аморим Юнайтед демонстрира колебливо представяне. Отборът често изпитваше трудности срещу добре организирани съперници, допускаше първи гол в много мачове и не показваше постоянство в резултатите. Атаката не беше достатъчно ефективна спрямо създадените положения, а защитата допускаше грешки в ключови моменти. В клуб с амбициите на Манчестър Юнайтед подобни статистики неминуемо водят до натиск върху мениджъра.

Въпреки това, коренът на проблема не започва с Аморим. Манчестър Юнайтед се намира в период на нестабилност вече повече от десетилетие, като различни треньори с коренно различни философии не успяха да изградят устойчив модел. Честите промени на посоката, липсата на дългосрочна стратегия и противоречивата трансферна политика създадоха състав без ясно изразена идентичност.

Аморим дойде с конкретна визия и ясно изграден стил, но реалността беше, че част от наличните футболисти не отговаряха на изискванията на неговата система. Адаптацията се оказа по-бавна от очакваното, а търпението от страна на ръководството – ограничено. Напрежението между треньора и управата допълнително усложни ситуацията и постави под съмнение дългосрочността на проекта.

Има и неоспорими статистики, като процентът победи на Рубен Аморим, докато е начело на Манчестър Юнайтед. Той е с 36,92 процента спечелени двубои, като за справка Луис Ван Гаал е с 52,43 процента, а Оле Гунар Солскяер е с 54,17 процента. Ерик Тен Хаг пък има 54,69 процента победи. Показателите на Аморим са най-лошите в модерната история на "червените дяволи".

В крайна сметка, Рубен Аморим носи своя дял от отговорността – резултатите не бяха достатъчни, а отборът не направи необходимата крачка напред. Но да се твърди, че той е единственият виновник, означава да се пренебрегнат системните проблеми, които продължават да спъват Манчестър Юнайтед. Историята на клуба в последните години ясно показва, че смяната на треньора сама по себе си рядко е решение, ако липсва ясна визия и последователност на всички нива.