Съвместна публикация на в-к 7 дни спорт и Gong.bg

Не, това не е тревожен материал, с нотки на притеснение по повод лъвовете в софийския зоопарк. Всъщност защо ли говоря наизуст, след като изобщо не съм сигурен има ли подобна налична бройка от този животински вид в онова студено и неприветливо циментово убежище. Три кози може и да има, за три лъва се съмнявам. Но въпросът е друг.

 Умряха ли трите британски лъва? Онзи символ, който стои гордо на екипите на националните отбори. И защо въпреки случилото се миналата седмица футболът и спортът на Острова ще продължат да живеят и да се развиват. И как една аналогична ситуация у нас ще означава истинска клинична смърт за играта.


"Три лъва на фланелките, "Жул Риме" още блести, 30 години на болка не са в състояние да ме откажат да мечтая..." Това бе припевът от химна на английския национален отбор по футбол, написан за европейското първенство през 1996 година. Домакини бяха именно албионците - реверанс към тях по случай 30-ата годишнина от завоюването на единствената им световна титла. Дотогава, а и до днес. Песента си беше и продължава да бъде готина, но в никакъв случай не можем да кажем същото за онази генерация национали, както и за сегашната. Нещата вървят към нов ремикс, където пасажът с 30-те години болка е напът да се закръгли на половин век


Миналата сряда Англия загуби на 99 процента шансовете си да играе на следващото голямо футболно първенство. Евро 2008 се очертава като шампионат, където почти няма да има големи отсъстващи с изключение на Англия. Или може би "островитяните" бавно, но сигурно напускат това семейство. И дали изобщо ще липсват по терените на Австрия и Швейцария? Любопитен въпрос, не го ли задавахме съвсем наскоро за един друг национален отбор, далеч по-близък ни от този на Англия?


Драмата, тази типична, болезнена, мрачна и жестока по английски драма, продължи със страшна сила през уикенда. Знаем, че едно зло никога не идва само, но разбрахме, че с второто зло идва и още едно - трето. В съботната вечер гордите английски национали - този път тези от ръгби отбора, трябваше да преклонят глава на финала срещу ЮАР и да предадат званието световен шампион на следващия. Припомняйки си кадрите от посрещането на шампионите преди четири години, можеш единствено да тъжиш за края на тази приказка.

На 8 декември 2003 улиците на Лондон се превърнаха в истинско религиозно шествие, кланящо се на своите богове. Със стръв и страст, разбира се, и с бира, както само тази нация го умее. Връщайки се към последния кръг на ада за английския спорт от края на злополучната седмица, стигаме до нелепо проваления шанс Луис Хамилтън да грабне първото място във Формула 1, с което поне малко да напомпа поиздишалото настроение и самочувствие на британския запалянко. Не се получи, гумите на Луис издишаха, той също, и така титлата отиде във Финландия. Там, където дори някога фините да станат световни шампиони по каквото и да е, това едва ли ще мине в праймтайма. Чудя се как ли е било през 1995 година, когато Финландия завоюва първата си и последна засега световна купа па хокей на лед? Едва ли вестниците са пуснали извънредни издания. Колкото до изпитото по този повод количество алкохол, трудно е да се прецени, тъй като там в петък и събота вечер пият толкова много, че няма уред с толкова промила на скалата си който да го измери.


В крайна сметка тройният пробив в нагласата за половин седмица Англия да завладее света е налице. Било то чрез симпатичното младо лице на Хамилтън, безкрайно грозната физиономия на чичко Стив или гордите ликове на онези бабаити, плюс мокрия сън на ръгби фенките Джони Уилкинсън. На всички тях вкупом скъсаха билета за втората позиция на стълбичката. Дори при футболистите се налага да бъде трета. И вероятно това ще се фактолизира след месец. А Макларън заслужава билет направо за място върху тоалетната чиния. То бива прословуто британско дебилство, ама чак такъв гьон да поставиш начело на отбора си, се изисква сериозен майсторлък.

И какво ако Русия се издъни в Израел (да-да) и тази Англия е на еврофиналите! Бате, по-добре недей! Какво се случва оттук насетне обаче в тази страдална земя?
Разочарование, пияни мутри из пъбовете, хм, накъде повече, спад в интереса към спортните издания и предавания или отлив на публиката на футболните и ръгби мачове? Или пък празни трибуни на пистата Силвърстоун догодина? Нищо подобно. Билетите за състезанието вече са в продажба на цени от 250 до 660 паунда. Футболните фенове чакат жребия за световните квалификации, за да разфасоват личния си бюджет, а привържениците на ръгби проверяват самолетите и хотелите за мондиала в Нова Зеландия през 2011 година. Бъдете сигурни във всичко това, макар то да е плод на моментна импровизация. Мобилизацията след този тотален крах по всички фронтове ще доведе до още по-голямо желание за успех. За надежда, че някой ден нещата могат пак да се случат. Че Англия може да бъде първа на планетата по футбол и да има след това от този миг цветни кадри, а не онези изкуствено обработени и нашарени с помощта на съвременните технологии. Макар дори те да не можаха да преценят има или няма гол на Хърст.


Заповядайте сега в България. Тази футболна и спортна нация според много писани и неписани канони. За ръгби и автомобили няма да говорим. Нелепо е. Явно пак си идваме на любимата тема - футбол. Ситуацията е следната: ЦСКА отпада от Тулуза пред 22 хиляди зрители и само три дни по-късно има мач на същия стадион. Е, този път пред 2 хиляди. Ако Левски вземе да падне през декември и разликата между двата гранда стане шест или повече точки, само бройте колко публика ще има на Герена. Ако ще не някакви техничари магьосници от Бразилия да дойдат, а цялата рода на Ромарио да се изреди в син екип - все тая.

 Какво да кажем за останалите "евробойци". Литекс дори срещу тим като Хамбургер не можа да напълни арената си. Достатъчно. А съвсем наскоро босът на нискоразредния ФК Церово каза, че неговият тим събира повече публика от Локо (Сф), който в последно време прави някакви невиждани рекорди в евротурнирите. Ами така е то у нас. Да бе, забравихме националния тим. Тези български лъвчета, стигнали мъжки до изравняване в последните минути срещу Албания демонстрирайки гордия и непреходен роден дух. Или май бяха като някакви духове по терена. Няма проблем, така е и в живота, играта продължава, гледаме напред. Нали така беше? Странно защо не се продават вече билети за мача с Румъния при този небивал интерес. Има само три седмици.


Нещата у нас отдавна са преминали от фаза тревожност във фаза безразличие. С това темпо до броени години дори в столичния зоопарк, където я има, я няма три лъва, ще има повече посетители на ден, отколкото на мач Левски - ЦСКА. Ако ще на полувремето на стадиона да има шоу мач между сборни отбори на лъвовете и тигрите срещу голи модели на "Плейбой". Пак няма да стане.