2012 година, Челси е шампион на Европа! Браво, честито! Голям Дрогба, голям Чех, изненадващ Ди Матео, щастлив Абрамович!

На върха на пирамидата естествено е биг-босът. А дали влагайки през годините умопомрачителните 2,5 милиарда паунда в клуба-любима играчка, руският богаташ си е представял точно така триумфа с най-лелеяната цел – трофея от Шампионската лига?

Без да можем да влезем в главата му, но с голям шанс да познаем, милиардерът от Чукотка вероятно е сънувал и мечтал, мечтал и сънувал. Преди да се събуди в реалността, облян в ендорфинени сълзи и прегърнал КУПАТА.

Брилянтни комбинации, умопомрачителни изпълнения и фантастични голове със сигурност са изпълвали мислите на собственика по пътя, постлан с рози към най-големия успех.

И ето, мечтаният сън се превърна в реалност. Челси е на върха на Европа, а Роман плаче от щастие. Всичко е като в най-прекрасния му сън – купата с големите уши, радостта на отбора, светлините на прожекторите, славата. Всичко с изключение на някои детайли. Брилянтните комбинации, умопомрачителните изпълнения и фантастичните голове си остават там, в съня на Абрамович.

Няма лошо. По-точно няма лошо за него. Историята помни само победителите. Утре, вдругиден, в аналите ще пише само едно: победител в Шампионската лига през 2012 година е Челси Лондон.

А, да - сигурно ще се намерят и ценители на стила на „сините”. Непоколебими канари в отбрана, железни стълбове в служба на ариергарда, нападатели, превърнати в бекове, непревземаема крепост. Нито 20 корнера, нито 30 удара, нито 80 процента владеене, нито n-броя дузпи, нищо! Нищо не е в състояние да порази лондонската врата. Е, добре, почти нищо.

Перфектното...катеначо. Непробиваемо, солидно, ефективно, триумфиращо. Сключило договор със съдбата, венчано за късмета, подкрепяно от Фортуна. На кого му пука...

Пука им. На много хора, обичащи футбола, им пука. Защото феновете искат голове, комбинации и изпълнения, точно такива, каквито са във въображаемия сън за 2 милиарда и половина на Роман Абрамович. Ако може да бъдат съчетани с купи, още по-добре.

Не е задължително, обаче. Романтизмът е роб на реализма. За разлика от филмите, хепи-ендът не е често явление. С други думи, доброто рядко побеждава. И за кратко. Не знаем защо е така, но е факт. Естетиката не се римува с ефективността, поне не във футбола.

Има и изключения. Като трите последни години на Барса, като Аякс на Кройф, като Милан на тримата холандци, като Реал с петте КЕШ в зората. Има проблясъци, но за кратко. Във футбола има неписани закони. Реализмът е Кралят, красотата е Пепеляшка.

И ето, че сега всички, които ценят красивото във футбола, би трябвало да се чувстват предупредени. Дори стреснати. Даже уплашени.

В 21 век отново на мода е катеначото. Не реализмът, а тоталният дифенз! 0:0 е пълна победа, 1:1 - почти.

Пепеляшка да забрави красивия принц от бала и да грабва отново метлата. Пантофката и изглежда потънала вдън земя. Не се получават вече ефектните номера от незабравимите вечеринки. Не минават изящните „тики-така” плетеници на Барса, не се получава с директния и мачкащ почерк на Байерн. Май романтиците бяха дотук. Поне до следващото изригване след години.

Светът гръмогласно ехти: Кралят е мъртъв, да живее новият крал Челси!

Притихнало и свито, ехото отвръща: Внимание, катеначо!