Ливърпул отпадна от Шампионската лига и то го направи по особено неприятен начин за феновете си. Трябва обаче да признаем, че този Ливърпул не бе готов за футбол на толкова високо ниво. Сякаш стигането до решителния сблъсък с Базел не олицетворяваше показано в останалите пет мача на отбора от груповата фаза. Може би и заради това дойде голямото разочарование за верните привърженици на отбора. Капитанът и жива легенда на „червените” Стивън Джерард бе първият, който го призна, заявявайки в прав текст „Получихме това, което заслужавахме.”

Посредствен и едва спечелен първи мач срещу българския шампион Лудогорец на „Анфийлд”, три последователни загуби, съответно от Базел като гост, и две от Реал Мадрид, едната от които особено неприятна. Последва мач срещу Лудогорец в София, където победата бе изпусната по глупав начин, за да дойде последният мач срещу Базел на „Анфийлд“, в който Ливърпул приличаше на всичко друго, но не и на отбор, дерзаещ да се класира в следващата фаза на европейски клубен турнир. Страхлив, посредствен и невярващ в собствените си възможности. Всъщност Ливърпул показва подобен футбол в повечето си мачове през този сезон, като може би изключение прави двубоят срещу Тотнъм в Лондон, спечелен от „червените“ с 0:3.

Естествено, първият, който трябва да бъде посочен с пръст е именно мениджърът Брендън Роджърс. Критиките към него в последно време не са неоснователни, но дали той е единственият виновник за случващото се на „Анфийлд“ и защо ръководството, в лицето на „Фенуей Спортс Груп“ все още гласува доверие на северноирландецът?

Основен довод за съскащите змии срещу Роджърс, разбира се, са похарчените пари за нови футболисти през лятото. Клубът се опита да надгради над постигнатото през миналия сезон, когато Ливърпул бе в борбата за титлата до последния миг на шампионата. Факт е, че ръководството инвестира сума, която досега не е била инвестирана в цялата история на клуба по време на трансферен прозорец.

Тук обаче идва въпросът как бе инвестирана тази сума и кои футболисти пристигнаха на „Анфийлд“. Логично е цялата отговорност да бъде хвърлена отново към Роджърс, но дали той е единственият отговорен за трансферите през лятото? Ами, не, не е той. Преди време Роджърс обяви, че всеки един от пристигналите през лятото е дошъл с неговото одобрение. Той обаче трябваше да избира от предоставените му възможности, а тези му възможности бяха предоставени от специален комитет (от 5 човека), който отговаря за сделките. Разбира се, Роджърс е част от този орган, но имат ли вина и останалите четирима и защото отговорността в случая трябва да бъде единствено върху мениджъра? Неяснотата по този въпрос ще мъчи Ливърпул още дълго време и ако нещо в тази посока не се промени, то следващият мениджър ще търпи същите удари.

Не искам да кажа, че Брендън няма вина, напротив. Северноирландецът е отговорен за воденето на всеки един от мачовете и избора на футболисти за тях. Убеден съм, че всеки един, който следи Ливърпул отблизо, си е казал „О, не!“, след като е видял стартовия състав на „червените“ срещу Базел.

Роджърс е изключителен специалист за младостта си и преди да ме контрирате ще ви помоля да си спомните за емоциите, които изпитахте през миналия сезон. Да, те бяха до голяма степен благодарение именно на този човек, който в момента търпи подигравки, а част от наричащи се себе си „фенове на Ливърпул“ искат оставката му, за да дойде... например Юрген Клоп, чийто тим Борусия Дортмунд все още не може да си избере „удобна“ позиция под или над чертата.

По време на пребиваването на Ливърпул в София имах възможността да бъда сред истински скаузъри и хора, които безрезервно подкрепят клуба през целия си съзнателен живот. Те имат различен имидж по света. Възхвалявани са от едни и хулени от други, но в крайна сметка те са хора, които живеят с Идеята и ги боли. Независимо от резултатите на отбора, бъдете сигурни, че в следващия домакински мач на отбора, „Анфийлд” отново ще се пръска по шевовете. Защо ли.. те просто са семейство и не могат един без друг.

Ден преди мача с Лудогорец попаднах някъде заедно с тях и след поредната бира си позволих да попитам стоящия до мен на бара около 60-годишен мъж:

„Do you support Brendan Rodgers?”, а той, след няколко секунди пауза, искрено учуден от въпроса ми отвърна: „Really? He is Our manager, my mate!”

Ливърпул е далеч от миналогодишния си блясък. В неделя обаче предстои мач, в който блясъкът няма никакво значение. Предстои битка, от която Ливърпул трябва да излезе с чест и да положи основите на нов възход, който неминуемо ще дойде. Въпрос на време е. И вяра.