Суеверията винаги са имали място в спорта и в частност футбола. Една история, касаеща отбора на Бирмингам Сити обаче, меко казано, може да бъде определена като странна.

Клубът от Мидландс е основан през 1875 година, но се мести на стадион „Сейнт Андрюс“ през 1906 година, а съоръжението продължава да бъде дом на клуба и до днес.

Но как продължава историята... при получаването на изоставеното парче земя, от клуба са принудени да изгонят неколцина роми, които по това време пребивавали в района. Подразнени от техните действия, ромите проклинат клуба, а според мнозина в Англия, клетвите застигат Бирмингам Сити, който в следващите 100 години не може да се похвали с нищо значимо.

Първият мач на Бирмингам на „Сейнт Андрюс“ се играе на 26-ти декември 1906 година, но стартът е далеч от очаквания. Мачът е забавен с един час, а повече от 32 000 зрители, в това число и клубни шефове, се включват в разчистването на терена от сняг. В крайна сметка мачът се играе, но завършва без голове – 0:0.

Лошият късмет, и разбира се не дотолкова добрият футбол, спомагат за празния откъм трофеи клубен музей на Бирмингам Сити.

С времето хората от клуба започват да мислят как да развалят проклятието на ромите. Мениджърът на тима през 80-те Рон Сондърс заповядва пред лампите на стадиона да бъдат разположени кръстове, а подметките от футболните обувки на играчите да бъдат боядисани в червено. Екстравагантното решение на Сондърс обаче, за съжаление за всички в Бирмингам, не носи желания успех.

Няколко години по-късно, наследникът на Сондърс – Бари Фрай стига още по-далеч.

Мениджърът на тима по това време се допитва за това как може да бъде развалена магията и получава странен отговор. На Фрай, както той сам разкрива, му е било казано, че трябва да се изпи*ае на всеки един от четирите корнера на терена.

Фрай приема съвета насериозно и го прави. След период от три месеца без нито една победа, Бирмингам се завръща на победния път и променя тежката ситуация, в която клубът се намира.

По-късно Фрай споделя в интервю: „Тогава мислех, че сработи, но впоследствие ме уволниха, така че по-скоро не“.

През 2006 година, тогавашният мениджър на отбора Стив Брус заявява, че проклятието ще падне на 26 декември същата година. На този ден Бирмингам печели домакинския си мач срещу Куинс Парк Рейнджърс с 2:1, а в края на сезона печели промоция за Висшата лига.

Като че ли обаче, проклятието на ромите продължава да виси над Бирмингам чак до 27 февруари 2011 година, когато отборът печели едва втория си трофей в своята история. Сити печели трофея в турнира за Купата на Лигата, побеждавайки сочения за фаворит тогава тим на Арсенал, с щастлив гол в последната минута.

Трънливият път на Бирмингам обаче продължава и след това. В края на кампанията отборът изпада, а собственикът на клуба е арестуван за финансови измами.

Една от малките радости за Сити и неговите фенове си остават победите над градския съперник Астън Вила, който също не може да се похвали с бляскави успехи в последните години. Вила също изпадна във второто ниво на английския футбол, а днес ще играе за честта си срещу градския съперник на прокълнатия „Сейнт Андрюс“.