Вече стана обичайно явление да наблюдаваме футболистите на Арсенал да решават домакинските си мачове в последните минути. Ако сте запален фен на именития лондонски клуб, можете спокойно да пускате телевизора си за последните десетина минути на домакинствата им. Така ще запазите голяма част от мозъчните си клетки и ще се насладите на светкавичен обрат на мач, който на пръв поглед изглежда загубен, вместо да гледате как единайсетте звезди, облечени в червенo-бели фланелки се състезават кой ще изстреля топката най-встрани от вратата. Отборът показва истински дух и желание за победа до последната секунда на срещата на своя нов стадион „Емирейтс стейдиъм”. На какво се дължи всичко това? Късмет, магия, фенове... или плод на сериозна дългогодишна работа?

Всичко започва на 1 октомври 1996 година, когато не особено популярния на острова по онова време французин Арсен Венгер поема отбора. Няма да ви занимавам с успехите, които е постигнал, нито с рекордите, които Арсенал е записал под негово ръководство – те са добре известни на широката публика. По-скоро ще се опитам да направя кратък анализ на това, което превърна „топчиите” от средностатистически във водещ клуб не само в Англия, но и в Европа, и да отдам дължимото на онези, които стоят зад името Венгер и най-често остават в сянка.

Ръководството: Арсенал остава единствения клуб от „голямата четворка” в Англия с почти изяло английски капитал. Акционерното дружество Арсенал е издало само 60000 акции, които не се продават на борсата. Директорът на борда Питър Хил-Ууд отхвърли всички спекулации в близкото минало за продажба на клуба и осигури дългосрочни спонсорски договори с редица компании, най-сериозната от които е „Флай Емирейтс”, чието име носи и новият стадион на тима.

Академията: След промените в британското законодателство по отношение на привличането на млади таланти, Арсенал бе един от първите английски клубове, които създадоха своя академия през 1998г. Обучението и грижите за младите футболисти е поверено на бивши футболисти на тима – любимци на феновете, които успяват освен да развият качествата на момчетата и да ги подготвят да носят тежестта на марката Арсенал. Директорът на Академията Лиъм Брейди и двамата треньори Стив Булд и Рой Мейси са хората, които проправиха пътя към професионалния футбол на играчи като Джърмейн Пенант, Дейвид Бентли, Стивън Сидуел, Матю Ъпсън, които, въпреки че не успяха да се наложат в първия тим на Арсенал, сега са основни футболисти в своите клубове и на тях се разчита много за бъдещето. Тайната в успехите на юношеската школа се крие освен в качеството на тренировъчните бази и в политиката на Булд да извежда по-млади футболисти в първенството на U18, като така дава възможност на 17 и 18-годишните да се обиграват в резервния състав на отбора и да се подготвят за истинската битка в професионалния футбол.

Специалистите: Три имена изпъкват в щаба на „артилеристите” – асистент мениджърът на тима Пат Райс, треньорът на първия тим Боро Приморац и физиотерапевтът Гари Люин. Райс е дясната ръка на Арсен Венгер. Често камерите на английския канал „Скай Спортс” улавят двамата на резервната скамейка на тима по време на мач да обсъждат случващото се на терена, ако се вгледате, ще забележите как Венгер спокойно седи и слуша, като ученик жаден за знания и ако не ги познавате лесно може да се объркате кой от двамата е шефът и кой помощникът. Райс е и човекът с основна заслуга за превъзпитанието на французина в британските футболни нрави. Ако се върнете назад в миналото ще си спомните надменното и надуто поведение на Венгер пред медиите, което често носеше допълнително напрежение сред играчите особено преди решителни мачове. Сега мениджърът на Арсенал е много по-търпелив и умерен. И виновен за това е симпатичния северноирландец, прекарал повече от 40 години в клуба, първо като футболист, а после и като част от треньорския щаб.

Босненецът Приморац е човекът, който отговаря и следи за изпълнението на тренировъчния процес – втората дясна ръка на Венгер, с когото работят заедно и преди Арсенал. Няма футболист минал през школовката му, който да не му е отдал дължимото и да е отрекъл приноса на Приморац във футболното му израстване. Непогрешимата му преценка е спасила кариерите на не една и две млади звезди, които търпеливо са изчаквали бойното си кръщение или завръщане на голямата футболна сцена – Ван Перси, Кану, Бергкамп, Адамс... да продължавам ли да изреждам...

Физиотерапевтът на отбора Гари Люин е считан с право за един от най-големите специалисти в Англия на този пост. Не случайно е част от щаба и на националния отбор на Англия. Това е човекът, който извърши финалното възстановяване на звездата на Англия Уейн Рууни преди Световното първенство в Германия миналата година. На него играчите дължат много по отношение на футболното си дълголетие. Робер Пирес признава, че след като получи тежката си контузия на коляното, не е вярвал, че ще може да играе отново футбол на високо ниво ако не е бил Люин.

Трансферите: Трансферната политика на Арсенал е призната от всички. С малки изключения похарчените средства годишно не надхвърлят 5 млн. паунда. Звездите, напускащи клуба обикновено си тръгват за доста големи суми. Никола Анелка например бе закупен от ПСЖ за 500000 паунда, а отиде в Реал Мадрид за 23 млн. Тук уважение заслужава и отношението на Венгер към играчите. Французинът никога не е задържал футболисти, които изпитват трудности да се наложат в първия състав или просто искат да продължат развитието си другаде. Всеки иска да е титуляр и на тези, на които това не може да им бъде гарантирано се дава възможност да се изявят другаде било то под наем или чрез трансфер. Прави впечатление ниската възраст на играчите които биват привличани в отбора. Заслугата тук е на главния скаут на отбора Стийв Роули, чиито контакти доведоха при „артилеристите” Сеск Фабрегас, Еманюел Ебуе, младата надежда на мексиканския футбол Карлос Вела, който в момента играе под наем в Саламанка и много други.

Отборът: Отбор се гради не само с парите на руски милиардер, а с години и търпение. Това не е тайна за футболните доайени по света, но начинът, по който Венгер осъществява прехода между поколенията е забележителен. На терена винаги има двама-трима по-опитни футболисти, четири-пет изгряващи или доказани звезди, от които някой един ден ще бъде новият лидер на тима и трима-четирима младежи, които правят първи стъпки по пътя към славата. Всичко останало е тактическа дисциплина и забавление от играта.

В състава има специалисти с конкретни футболни умения и всеки знае своето място, отговорности и задължения:

Коло Туре е радарът в защитата на Арсенал. Понятието либеро изглежда остаряло и неприложимо в съвременния футбол, но това което прави котдивоарецът на терена се доближава най-много до това определение. По-младите му колеги играят по-спокойно, когато знаят, че той е до тях и следи да не сбъркат.

Двойката централни халфове Жилберто Силва и Сеск Фабрегас са идеален пример за взаимно допълване. Опитът срещу младостта, мощта срещу техниката, безкомпромисната намеса при отнемане на топката срещу изящното извеждащо подаване разцепващо противниковата защита всявайки пълен хаос в редиците на опонента. Всеки един от двамата знае в какво е най-добър и не се опитва да отнеме функциите на другия, а чинно изпълнява задачите си. Не случайно английските коментатори се шегуват, че очакват с нетърпение деня, в който Жилберто ще подаде топката напред. Фабрегас пък едва 19-годишен вече е наричан „masterpasser” (господар на подаването).

Нападението на Арсенал от години се свързва с едно-единствено име - Тиери Анри. Каквито и суперлативи да бъдат изляти по негов адрес, ще бъдат недостатъчни – за него най-добре говорят головете му. За атаката на „топчиите” обаче тепърва ще се говори с други имена – Ван Перси и Адебайор. Първият върви по стъпките на „нелетящия” си сънародник, вторият направи силно впечатление с изявите си в отсъствието на капитана на тима и двамата успяха да оформят атомен нападателен тандем, какъвто Арсенал имаха години наред в лицето на двете си легенди Анри и Бергкамп. Не е нужно човек да е футболен спец, за да види, че в тези момчета има доста хляб и им предстои бляскаво бъдеще с червено-бялата фланелка.

И накрая, но не на последно място вратарят Йенс Леман, който въпреки критиките успя да възроди кариерата си именно в Арсенал и най-накрая да вземе националната фланелка на Германия от абонирания за нея Оливер Кан. Бунтарят от Есен също премина „курс по британски обноски” и двамата със стража на Байерн успяха да заровят томахавката, когато страната им най-много имаше нужда от това – на Световното първенство по футбол.

Новият дом: Най-сериозното постижение в кариерата на Арсен Венгер на Острова, определено е преместването на отбора от легендарния стадион „Хайбъри” на 60-хилядния „Ашбъртън Гроув”, който ще носи името „Емирейтс Стейдиъм” поне през следващите 10 години. Проектът по построяването на съоръжението, което е с близо два пъти по-голям капацитет от „Хайбъри”, е на стойност над 600 милиона паунда. Сметките показват, че приходите на отбора ще се увеличат с 20 млн паунда годишно, благодарение на допълнителните 25000 места. Стадионът е и най-модерното футболно здание на острова, с което може да си съперничи единствено новият „Уембли”.

Преместването на отбора в новия му дом има и друго не по-малко сериозно значение освен печалбата. До голяма степен това е отражение на навлизането на клуба в новото хилядолетие като част от настъпващия футболен глобализъм и скъсване с остарелите консервативни британски традиции. Вече станаха факт и първите мачове, в които Арсенал излезе без нито един британец на терена, за което Венгер и помощниците му отнесоха доста критики. Президентът Питър Хил-Ууд обаче защити французина, като каза, че това е по-скоро следствие от липсата на таланти в английския футбол като цяло, отколкото на тенденциозни мениджърски решения.

Феновете: Когато 60-хиляди гърла скандират името ти победата е единственото нещо, за което можеш мислиш. Публиката на Арсенал е една от най-верните в родината на футбола и играчите на клуба и се отблагодаряват подобаващо, когато защитават новата си крепост. Феновете пеят една песен:

„Това е магията на Арсен Венгер,

той носи вълшебна шапка.

Той знае всичко, той знае най-добре.

За него пеем песен и заедно вървим

във вълшебната страна на Арсен Венгер.”

Именно тази магия дава онази частица сила, която се оказва достатъчна за сразяването на съперника в последните минути. Арсенал се представя колебливо навън, но в домакинските си мачове „артилеристите” мачкат съперника си от първата до последната минута и опонентите им могат да бъдат спокойни едва след последния съдийски сигнал. Спокойствие обаче няма да има за Ливърпул и Манчестър Юнайтед, когато отново дойдат на „Емирейтс Стейдиъм”. Играчите на тези отбори дълго ще сънуват кошмари за загубите си тук. Благодарение на силното си представяне у дома „топчиите” все още продължават борбата на всичките четири фронта и макар реално да нямат особени шансове за титлата в Англия, младият им и все още сработващ се тим има реална възможност да се пребори за някой от другите трофеи – двете английски купи и Шампионската лига. Фактът, че тази година Арсенал нямат загуба от първите три отбора в Англия говори достатъчно. Последният от голямата четворка, който ще атакува новата крепост на Арсенал е Челси на 5 май в мач от Премиършип – дали това няма да бъде урок за шампиони?