Английската публика вече не е същата, няма и да бъде.

Когато в рамките на 24 часа видиш на живо как Меси пропуска дузпа, а Бербатов вкарва гол в Шампионска лига след пауза от 1 192 дни си струва да те подуха малко вятъра на Острова. Всъщност, това за Меси не е някаква сензация , тъй като статистиците побързаха да припомнят, как в последните си седем изпълнени за Барселона дузпи, аржентинеца е пропуснал цели 4! По-скоро става нещо като тенденция. Но гола на българина на „Емирейтс” си е жив джакпот! Бербо се завърна с гръм и трясък из английските медии, нямаше вестник или сайт, който след мача да не е вкарал неговото име в заглавието! Ето такова завръщане чаках – би могъл да каже Митко и да отпие от безалкохолния си коктейл на терасата на къщата в Монте Карло!

Но нека от романтиката на Лазурния бряг, все пак се пренесем в по-скоро депресивно изглеждащия през февруари Манчестър, даващ географското начало на британския север. Градът, който няколко години бе в краката на Димитър Бербатов, но в последно време на власт там е синята футболна част. Шампионите от Сити посрещнаха гостите от Барса с амбиции, подсилени още повече от неочакваната домакинска загуба на каталунците в последния им мач в Примера. Още в първата част на сблъсъка се видя обаче, че такъв по-скоро няма да има и единствената реална интрига остана именно благодарение на аристократичния жест на Лео Меси в края. Сега мачове няма да преразказваме. Ще говорим за ходене на мач в Англия, за отношението на ходещите на мач към самия мач и за драстичната промяна, обхванала водещите тимове в Премиършип.

Дълги години за нас, за останалата част от Европа, понятието английски футболен фен всяваше респект! Да не кажа тих ужас. Дори самата дума „фен” влезе именно благодарение на полуофициалните, полупиратските излъчвания на Скай Спортс в програмата на кабелните оператори в първите години след демократичните промени. Добрата стара думичка „привърженик” бързо загуби битката. Тогава, в началото на 90-те самата Англия все още не бе обхваната от прекомерното индустриализиране на самия футбол, чиито последици са видими днес. Това че във вторник си на стадион „Етихад” да гледаш Сити и Барса, а на другия ден си на „Емирейтс” за Арсенал – Монако също е показателно. Отдавна всякакви скрупули са пренебрегнати, всъщност всичко се пречупи още когато губернатора на Чукотка си купи Челси, а Феновете на тима от Западен Лондон ухилени взеха да си слагат руски ушанки върху главите. Оттам насетне сякаш всичко бе позволено! Логично дойдоха и арабските пари, инвестициите от шейхове промениха имената на стадионите, всъщност те направиха нови, ултра модерни арени за футбол. Разшириха капацитетите с идеята да дойде още и още публика. Но бе поставено условие пред мениджърите, наети с мисия. Да направят така, че хем билетите да поскъпнат, за да се избият вложенията, хем трибуните да останат все така пълни. Затова те промениха профила на фена, онези пиещи бира в пъбовете преди мач, с бръснати глави, татуировки и липсващи 2/3 от предните зъби не бяха достатъчни. Те дори взеха по-често да се заседяват в пъбовете, да гледат мачовете именно там. Защо? Ами защото дори да изпият 5-6 бири от по 5 паунда пинтата, мезе не е необходимо, пак им излиза в пъти по-евтино от това да отидат на мач на живо. Пък и в кръчмата емоцията сякаш остана по-истинска. На стадиона, на „Емирейтс”, на „Етихад”, на „Олд Трафорд”, на „Стамфорд бридж” и на още много други места започна да ходи фамилната публика и най-вече туристическата аудитория. По над 10 хиляди туристически фена идват на мач, особено на тези от Шампионска лига, където имаш като бонус и атрактивен съперник. Най-вече от Азия, те прекарват по-голямата част от времето си да си правят селфита по трибуните и да снимат всичко – от химна на Лигата, до дълги пасажи от самия мач. Кога им остава време да ги изглеждат после е съвсем друг въпрос. Затова е шокиращо да видиш как едно 20 минути преди края, Агуеро намалява резултата и идва перфектния момент за натискане на педалите. Барса може да бъде обърната дори, в по-приемливия случай – поне да бъде изравнен резултата. Необходим обаче е и тласък от трибуните. Но той не идва. Те са тихи. Пълни, но в същото време празни от емоции. Агитката на Барселона те надвиква, при все, че е известен факта, колко театрални са именно испанските привърженици. Това доскоро бе недопустимо. Но вече е факт. Фамилната част от публиката напуска стадиона 10-15 минути преди края, за да избегне блъсканицата в метрото, туристическата пък продължава упорито да размахва във въздуха телефоните си.

Абсолютно същата картинка се наблюдава и ден по-късно на стадиона на Арсенал. В началото само съвсем кратки освирквания, когато бившия играч на смъртния враг Тотнъм Бербатов притежава топката. Той пък ги закла с гола си, след това съвсем стана тихо. И се чуваше само публиката на Монако! Е това вече е скандално! Да не надвикат привържениците на отбор, идващ от мини-държавица с население има-няма 35 хиляди! Скандално! И най-малкото срамно за тим като Арсенал! Трансформацията е факт! Процесът който лично съм наблюдавал години наред вече е в крайната си фаза. Това НЕ Е онази публика от едно време! Тази е друга! Икономическата реалност го изисква! Тъй като да речем в последните десетина години съм бил на една дузина мачове на нискоразредния Брентфорд, там е истинската публика, видях я и на мачове на Барнет, на Милуол, на Лейтън. Също така може да бъде срещната и в пъбове край някои от големите арени по време на провеждащ се там мач. У дома, когато гледам мачове от ШЛ е далеч по-шумно, дори когато децата вече са заспали, от стоенето на живо на трибуните на домакински мач на английски отбор. Съжалявам, ако този извод засяга мнозина у нас! Апропо, видяхте ли, не, грешка, чухте ли какво се случи в четвъртък вечер в Истанбул? Успяхте ли максимално да намалите звука? Колегата, коментиращ двубоя сподели, че чак пък такова викане „не било подкрепа, а фанатизъм!”. Не колега, това е смисъла да направиш футбола зрелище, да създадеш домакинско преимущество, да помогнеш за спечелването на мача. И мен и теб ни боли, че Ливърпул отпаднаха, ама какво да се прави. Май си бяха глътнали езиците? Нищо, на следващия си мач на „Анфийлд” ще си успокоят нервите, ще релаксират.

Съвсем отделен може да бъде спортно-техническия анализ за моментното състояние на английския клубен футбол и дали двете неща имат връзка. Защо видимо слаб и несръчен тим като Монако те бие с лекота, а Барселона ти прощава. Или къде е Хари Кейн срещу един обикновен италиански тим като Фиорентина? Нали според английските медии светът не е виждал подобен талант? Попаденията му в евротурнирите бяха най-вече срещу Астерас Триполис, а скоро може и да няма нов шанс. Многото пари не винаги означават автоматично и много качество. Още по-големите стадиони не означават още повече емоция. Ясно е обаче, че изводите ще продължат да бъдат все по-позитивни. Спонсорите са доволни. Звездите в отборите също. А и публика винаги ще има. Част от нея ще си спести 97 паунда за мач на Арсенал срещу Монако, ще отиде да го гледа в заведение. На нейно място ще дойде поредната азиатска група или родителите с двете дъщери, увити в скъпи шалчета на любимия си клуб. А това, че в края на мача вместо да се чува подкрепа от трибуните, те опустяват, явно вече няма никакво значение! И ще бъде така, докато сметките излизат!

Съвместна публикация на в-к "Тема Спорт" и Gong.bg

----------------------------------------------------------------------------------

Следвай Ники Александров в личния му Фейсбук профил