През последните десет години се запознахме с някои основни промени във футбола, забелязахме изгряването на нови звезди, успешна кариера и в някои случаи, доста тъжна загуба и промяна на отборите. Някои критици обаче си спомнят, че покрай големите имена, някои съотборници потънаха в сянка и едва, когато кризата удари, мениджърите осъзнават какво точно са пропуснали. Ето защо ще обърнем внимание на онези футболисти, които изиграха своята роля, но просто нямаха достатъчно светлина, за да блестят. Впрочем и до днес можем да забележим, че малцина фенове ги помнят и се сещат, че са били част от някогашните футболни величия:

Спомняте ли си южнокореецът Джи Сун Парк? Най-вероятно - не. Той беше част от един от най-добрите отбори, които си спомняме под ръководството на сър Алекс Фъргюсън. Впрочем не трябва да забравяме, че мнозина бяха изненадани от покупката, но в последствие Парк се оказа доста добро попълнение и дойде на много добра сума от 4 милиона паунда. За златните 7 години успя да спечели три пъти Английската висша лига, при това в три последователни години и веднъж да вземе Шампионска лига, както и Световното клубно първенство. И защо не го помним? Юнайтед не се оплакваха от липса на звезди. Бербатов разполагаше с най-много попадения, Нани беше клиничната асистенция, Уейн Руни беше по-добра версия на Уейн Руни, а Парк беше онзи плеймейкър, който знаеше как да разиграе всички - определено златната 2010/2011 за Юнайтед. По-комичното е, че за футболиста се сетиха мнозина, когато феновете изпяха особено глупава песен, след като беше продаден.

Пабло Сабалета беше един виден гражданин на Сити и точно като такъв, никога не излизаше на терена без характер. Десният бек се беше превърнал в много неприятен опонент, а стилът му беше далеч от красив, но пък се оказа особено резултатен през сезон 2011/2012. Защо обаче никой не го помни? Г-н Ричардс често влизаше на неговата позиция и целият сезон беше битка за налагане на терена, а точно това пък уби интригата за самия Пабло, който в последствие предпочете да чака своите шансове, отколкото да влиза в разправии. Въпреки това, мнозина го помнят като по-добрия избор.

Спомняте ли си добрия стар Чичарито? Точно така, именно той помогна много сериозно за изпращането на Фъргюсън в пенсия, при това в някои от особено тежките мачове срещу опоненти като Челси, Нюкасъл и Астън Вила. Грахчето не можеше да се мери с Робин ван Перси, нито с Майкъл Карик, ала все пак даваше резултати, особено ако получаваше шансовете си. През 2012/2013 г. даде всичко от себе си за дяволите и една година по-късно замина в Реал Мадрид. Там историята не протече в правилната посока, а към момента играе в САЩ.

А кой беше Яя Туре? Играчът с цели 24 гола за актива на гражданите? Няма как да не си го спомняте, все пак той беше героят, който е помогнал най-много за втората титла на гражданите през 2013/2014 г. Епичен момент за феновете, но за голямата победа е необходим Един Джеко. Точно този босненец успя да се ориентира в обстановката и да помогне на отбора, при това в много важните срещи. Той успя да порази мрежата 16 пъти и да направи още 8 асистенции. Точно това го превърна в тайно и много успешно оръжие, но дори това не е достатъчно.

Бранислав Иванович не успя да стане един от любимците на Жозе Моуриньо, но и доказа, че похвалите не са чак толкова голяма част от играта, за да демонстрира качества. През сезон 2014/2015 специалният имаше на разположение таланти като Диего Коста и Еден Азар. Джон Тери смазваше цялата футболна машина и сякаш всичко беше перфектно. Единственият проблем е, че никой не обърна внимание на ефективните методи на Бранислав, който смело тероризираше всеки, който беше посмял да се появи на негова територия.

Шинджи Оказаки, спомняте ли си го? Той беше футболист на Лестър, но така и не беше поставен до големите имена на отбора. Дори коментаторите срещаха проблеми при изговарянето му, а да не забравяме, че името често се губеше дори в картотеката. Сякаш Лестър нямаха такъв играч. Ала това обаче не пречеше да притиска и да скъсява дистанцията в противниковото поле. Шинджи радваше тълпата с класата си, макар и днес да не играе на острова, все пак успя да изиграе картите си правилно и да помогне за случването на чудото - Лестър да стане шампион.

И когато Челси има свещени крави, те винаги са на първа линия. Поне до това заключение може да стигне Педро, след като за пореден път публиката гледаше изявите на Коста и Азар. Макар и сезон 2016/2017 да се славеше с доста изненади, Педро успя да помогне за победата срещу Манчестър Юнайтед, а освен това играеше с пълна сила, когато получаваше шанс. 9 гола и 9 асистенции не бяха достатъчни, за да спечели вниманието на публиката.

Пеп Гуардьола го нарича гръбнакът на отбора и основната причина през сезон 2017/2018 г. гражданите да получат титла? Кой беше той? Фернандо Луис Роса или просто Фернандиньо. Мда, всичко беше прекрасно през сезона, нападателите играеха футбола, който Пеп избра като печеливш, защитата беше неприкосновена, а по средата на всичко стоеше именно Фернандиньо. Той очевидно не се притесняваше от факта, че е игнориран, но пък винаги правеше качествения контрол за играта и както забелязваме, не е останал без резултат. Не трябва да забравяме, че букмейкъри като palmsbet bg  дават сериозни шансове на гражданите в Шампионска Лига и може би е време Пеп да получи още един специален трофей. Разбира се, въпросът е колко сили има още г-н Роса? Все пак не трябва да забравяме, че футболистът е на 35 години.

Очевидно трябва да кажем, че Манчестър Сити разполага с много легенди и редица от тях не се радват на необходимото внимание. Пеп знае как да лекува егото, но това не означава, че през 2018/2019 г. именно Емерик Лапорт беше в основата на защитата на гражданите и неговото присъствие се оказа ключово, когато футболистът трябваше да брани територия. Въпреки това не получи особено внимание, но какво от това, трофеят е на всички, не е индивидуална награда, нали?

Миналият сезон - 2019/2020 може да се окаже от особено значение за футболните фенове, особено след като мнозина гледаха съвършеното представяне на Клоп и компания. Нападението беше брилянтно играта в центъра изобщо не страдаше от внимание и всички получиха заслуженото, без Джо Гомес. Той се контузи доста неприятно, мнозина вече го пенсионираха и сякаш позабравиха факта, че от януари 2018 до юли 2020 г. отборът продължаваше да играе без загуба на собствен терен, но уви, дори и тази серия приключи, а сега Гомес ще трябва да се върне отново на висота и да напомни, че изобщо не е за изхвърляне.