Ако това е новото лице на Англия, то всеки, който симпатизира на хората от мъглявия Албион, ще трябва да се моли за здравето на Джо Харт. Това е тъжната равносметка след откриващия мач срещу Франция. Няма Рууни, няма Джерард, може би малко Окслейд-Чембърлейн. На „Донбас Арена” само Харт удържа „петлите”, които се канеха да изкълват очите на „трите лъва”.

Всъщност вчера никой не видя лъвове на терена, камо ли пък три. Имаше само три удара по посока на френската врата. Един на Лескът, който се превърна в гол – подарък от отбраната на французите, един на Милнър, който той самият едва ли иска да си спомня и един… на треньорската скамейка. Футболната асоциация на страната наистина търсеше заместник на напусналия Фабио Капело, но със сигурност никак не се е зарадвала на откритието, че е намерила тактически наследник на италианеца. Още под ръководството на специалиста от Апенините се забеляза тенденцията да се играе здраво срещу по-скромните отбори, а срещу големите изобщо да не се играе. В ерата на Ходжсън, колкото и да продължи тя, негативите ще стават само по-осезаеми.

Вярно е, че точка в първия мач, и то – при цялото уважение към Швеция и Украйна – срещу единствения реален съперник в групата, не е никак лош резултат. Още повече, че следващият двубой ще бъде срещу разколебания състав на „тре крунур”. Евентуални три точки тук почти сигурно изстрелват Англия към четвъртфиналите. Там обаче за пореден път целият свят ще види онова, което от година на година се превръща във все по-голяма енигма за футболните ръководители в страната: „трите лъва” стремително вървят надолу.

Ще кажете, че първенството им все още е най-интересното на Стария континент. За мнозина това може и да е така, но дали английските играчи са причината за това? Да, Рууни може и да лидерът на Манчестър Юнайтед, Джерард все още е в състояние да реши всеки мач, а Лампард най-сетне има щастието да пренощува с купата от Шампионската лига. Кои бяха обаче главните действащи лица през сезона – Дрогба, Ван Перси, Агуеро, Силва, Демпси, донякъде Суарес и в пълна степен Балотели… Всъщност отдавна чужденците са тези, които дърпат Висшата лига напред , доказват го и трансферите на Азар и Кагава.

Излиза, че вината може да не е изцяло в Ходжсън. Има само една малка подробност – дългото търсене на мениджър от домашна порода беше в името на това Англия да се завърне към познатия си атакуващ стил. Шиърър, Гаскойн, Ходъл, Линекер, Оуен – през годините това бяха футболисти с различни качества, но с една цел: да вкарат повече голове от съперника. Вчера това изглеждаше като непосилна задача пред момчетата на Рой. Той сам избра групата си за Евро 2012, а с оглед състава, който пусна вчера, постигна максимума си и не загуби. Играта на контраатака срещу тим като Франция, който не обича да дели топката със съперника, бе добър ход, но ефективен само през първата част. След почивката играчите на Блан заиграха малко по-предпазливо и когато Англия трябваше да вземе инициативата, лъсна примиренческият дух, който Ходжсън носи със себе си.

С Хари Реднап на треньорския пост „трите лъва” като нищо можеше да паднат на старта, но със сигурност щяха да предложат много повече фойерверки. Всички знаем приказката за грозната победа и красивата загуба, но напредък ли е да не търсиш нито едното, нито другото?