“Беше странен мач, сякаш играете под водата. И когато вкарах този гол, сякаш си показах главата над водата, за да си поема въздух.“

Думите са на Уейн Рууни. А попадението, което всички помнят, е от 11 февруари 2011 година. Задна ножица в мрежата на градския съперник Манчестър Сити.

Този гол е олицетворение на онова, което Уейн Рууни прави.

„Тръгнах към феновете на Манчестър Сити. Чувах шума. Привържениците, тълпата, усещаш емоцията. И тогава просто застанах там с ръце в страни и глава леко назад."

Признанието на сър Алекс Фъргюсън е достатъчно. Това е най-красивият гол, който мениджърът е виждал на „Олд Трафорд“ до този момент.

„Спомням си времето като малко дете, играех в къщата ни. Играех с каквото можех. Навити на топки чорапи дори, тенис топки. Майка ми забрани футбола, защото чупехме страшно много неща. После излизах навън преди или след училище, просто за да играят футбол. Където и да отидех, беше важно да играя. Научаваш нови неща всеки ден. Учиш се как да играеш в различни условия. Понякога има счупени стъпка, после се налага да удряш топката над колите или да уцелиш някой пътен знак. За мен е по-трудно да го направиш на улицата, отколкото на футболния терен. Това ме подготви за бъдещата ми кариера.“

19 октомври 2002 година е друга паметна дата за Уейн Рууни. С екипа на Евертън той се появява в първия си професионален двубой. Едва на 16 години.

„Когато той проби в първия отбор и вкара онзи гол на Арсенал, знаех, че трябва задължително да го имаме. Толкова бе просто“, спомня си онези дни сър Алекс Фъргюсън.

„В пика на неговата кариера той беше като уличен хулиган. Няма значение какво ще му се изпречи на пътя. Той ще го прегази, имаше страхотна агресия в неговата игра“, продължи шотландският специалист, който привлече Уейн Рууни в Манчестър Юнайтед.

Емоционалния видео разказ можете да видите във видеото.