Трофеят, който никой не иска да спечели

Това е трофеят, който никой не иска да спечели. Това е обичайното схващане, което съпътства третото по значение английско състезание, но пък звучи нелепо в контекста на оспорвания финал между Ливърпул и Манчестър Сити през миналия сезон или двуразовата битка между мърсисайдци и Стоук на полуфиналите. В определен контекст, Купата на лигата може да означава всичко…

Ако не друго, този сезон състезанието започва без корпоративно присъствие в името си. И FLCup – чисто и просто Купата на Английската футболна лига. Преименуването е част от цялостни ребрандинг на Футболната лига, която вече официално носи името EFL.

Без блясъка на Висшата лига и без магията на ФА Къп, Купата на Лигата е съществена част от футболния календар, раждаща славни моменти и незабравими истории вече 57 сезона.

Състезанието е идея на секретаря на Футболната лига в края на 50-те и началото на 60-те, Алън Хардейкър. В години на сериозни търкания между лигата и Футболната асоциация, неговата идея е да разруши 90-годишния монопол на FA върху елиминационните състезания на домашната сцена и в същото време да донесе допълнително забавление за феновете. Да бъде състезанието на народа…

Първите два клуба, които спорят във Финала на хората, както става известен спорът за отличието, са Родъръм Юнайтед и Астън Вила. Докато много от топ клубовете отказват участие, поне победителят Вила е клубът с най-много отличия в Англия по онова време.

В следващите три сезона обаче победителите в състезанието са клубове, които никога не са печелили трофей по-рано. А вторият победител, Норич, дори още не е дебютирал в Първа дивизия. Победата на втородивизионният тим при това е срещу Рочдейл, който бе единственият тим от Четвърта дивизия, играл финал, преди Брадфорд да повтори постижението през 2013-а.

Докато едва 30-ина хиляди наблюдават двата финални мача предишната година, прогресът е очевиден година по-късно, когато спорът е между градските съперници Бирмингам Сити и Астън Вила. Победата с общ резултат 3:1 в двата мача е за Бирмингам, който не е печелил друга купа в историята си, макар и да повтори триумфа в това състезание с нова изненада, успех над Арсенал през 2011-а.

Състезанието направи крачка нагоре в изграждането на солидна репутация след преместването на финала на „Уембли” през 1967-а, когато миналогодишният носител Уест Бромич бе горещ фаворит срещу третодивизионния Куинс Парк Рейнджръс. Под ръководството на Алек Сток обаче Рейнджърс скоро щяха да са в елита, а по времето на финала бяха спечелили надпреварата в Трета дивизия категорично. След пълен обрат от 0:2 до 3:2 първата легендарна история за Купата на лигата на националния стадион е написана от КПР, а в централната роля е Родни Марш.

От следващата година спечелването на трофея отваря вратите на евротурнирите пред победителя и състезанието е все по-привлекателно за топ клубовете. На финала е Арсенал, но победителят е Лийдс след спорен гол на Тери Купър. 1968-а е и годината на първия европейски триумф на Лийдс, но битката на „Уембли” е на живот и смърт и демонстрира все по-солидния статут на турнира. Купата всъщност е първото отличие, началото на славната ера на Дон Реви. Още четири отличия последваха в следващите четири години…

Така наречените „Убийствата на гиганти”, големите изненади, победите на Давид срещу Голиат, остават асоцирани повече с Купата на Англия заради по-славната история и по-висок статут на турнира. Никой не би оспорил обаче, че успехът на третодивизионния Суиндън с 3:1 след продължения срещу Арсенал след почти комично представяне на скъпо платените лондонски звезди е една от най-големите изненади в историята на английския футбол изобщо. За втори път в рамките на три години третодивизионен тим е номер 1 в състезанието, но точно това бележи края на фазата на ПРОХОЖДАНЕТО на Купата на лигата. Въпреки шокиращия резултат на „Уембли”, двата поредни финала с участието на Арсенал са показател, че окончателното приемане на турнира от големите момчета в играта е факт и в следващите десетилетия триумфът в турнира ще се превърне повече в патент на наложени имена с традиция във вдигането на купи, отколкото в шанс за слава на скромни клубове.

До степен, в която клуб номер 1 не само в Англия, но и в Европа – Ливърпул на Боб Пейсли – разви апетит към турнира в началото на 80-те, за да се превърне в най-титулувания в клуб в състезанието с понастоящем 8 отличия, включително 4 поредни между 81-а и 84-а, не лишен..