По-запалените фенове на английския футбол, които следят изкъсо дори резултатите от Лига 2, най-вероятно са попаднали на победата на Колчестър Юнайтед над Харогейт Таун с 1:0 през изминалия уикенд. Още по-запалените дори са проверили голмайстора – футболист на 20 години, носещ името Силвестър Джаспър. Дори най-запалените обаче не са подозирали, че зад това име се крие младеж с български произход, при това считан за един от най-големите таланти на академията на Фулъм.

Силвестър се съгласи да даде интервю специално за Gong.bg, в което разказа за своите корени, идвал ли е в България, както и какво му харесва у нас. В чисто футболно отношение той сподели пред нас за емоциите след първия си гол в професионалния футбол и изрази увереност, че през пролетта ще получи шанс в първия тим на Фулъм под ръководството на Марко Силва, с когото се чува често.

Джаспър също така разказа за незабравимия си дебют с екипа на „котиджърс“ срещу Манчестър Сити и с фланелката на коя суперзвезда на „гражданите“ е успял да се сдобие след срещата. Роденият в Лондон талант, който има записани мачове за отбора на Англия до 15 години, отказа коментар по темата дали би приел повиквателна за българския национален отбор.

- Силвестър, привет и поздрави от София! Как си?

- Здрасти, аз съм много добре, благодаря! Много съм доволен да разговарям с вас.

- За много футболни фенове в България ще е изненада да чуят човек с името Силвестър Джаспър да си говори с мен на български. Какво общо имаш с България?

- Майка ми е от България. Имам много братовчеди, баба ми… Имам голяма фамилия в България.

- Ти бил ли си всъщност някога в България?

- Да, когато бях малък, отивахме в България цялото семейство при всяка ваканция, която имах. Всяко лято ходех там за 6-7 седмици или колкото имахме като отпуск от училище.

- Къде си бил в България и всъщност откъде е майка?

- Тя е от Дупница. Бил съм в София много пъти, там има хубави молове, там са и братовчедите ми, както и вуйна ми и вуйчо ми.

- Нека си поговорим и за футбол. Как започна твоят футболен път?

- Майка ми е казвала, че когато съм бил на 2 години, ме е завела на футболен турнир за деца и там съм ритал, ритал… Когато бях на 9, един треньор от училището ми, който работеше за Куинс Парк Рейнджърс, ме забеляза и ме покани там. Няколко дни играх с отбора и малко след това подписаха с мен. Там бях за 2 години. После бях на един турнир, където най-добрите играчи от града играят един срещу друг. Там имаше много скаути от клубове, дори такива от Висшата лига. Именно там Фулъм ме видяха и ме купиха от КПР.

- Това кога се случва, на колко години си бил тогава?

- На 11.

- И от 11-годишен, вече близо 10 години, ти си част единствено от Фулъм?

- Да, точно така.

- Имало ли е предложение в някакъв етап от други лондонски академии? Знаем, че Лондон е голям, световен град и там има ужасно много футболни отбори. Как така ти се задържа във Фулъм толкова дълго време?

- Близо е до мястото, където живее семейството ми. Беше по-лесно така, защото тогава майка ми и баща ми трябваше да ме карат за тренировки. Фулъм е един добър клуб, който е много известен в Англия и в света. Академията също е много добра, това беше също една от причините, заради която отидох във Фулъм, тъй като имаше и други клубове, които искаха да ме купят. Затова и останах там впоследствие.

- Сега играеш под наем в Колчестър. Как се стигна до преминаването ти там и какво можеш да ни разкажеш за клуба?

- Това лято дойде нов треньор във Фулъм и аз бях в първия отбор на клуба, представях се добре. Когато обаче говорих с треньора, той не можеше да ми обещае, че ще играя във всеки мач. Затова решихме, че ще е най-добре да отида в Колчестър, за да играя повече мачове, да придобия повече опит в мъжката игра. Аз знаех, че мога, но просто трябваше да покажа и за треньорите ми във Фулъм, че мога да играя добре на това ниво. Мисля, че и това показвам. Дано да мога да се върна във Фулъм и да играя така, както играя тук.

- Предполагам, че една от причините да заиграеш в Колчестър, е, че се намира доста близо до Лондон.

- Да, чат-пат. Семейството е много важно за мен, но ако трябва, ще отида в Северна Англия или в друга страна да играя футбол, няма значение къде. За мен е най-важно да играя и да имам възможност да покажа какво мога на терена.

- Как се чувстваш в отбора на Колчестър, бързо ли успя да се адаптираш?

- Футболистите там са много добри с мен. Никога не са ме карали да се чувствам така, все едно не мога да приказвам или да играя с тях. Когато си с добри футболисти, и ти си добър футболист, лесно е. Аз съм играл футбол през целия ми живот. Ако отида в парка и има момчета, които играят, е лесно да играя с тях. Тук е същото, а и не трябва много да се мисли – просто играеш, каквото виждаш. Определено ми е лесно.

- През изминалия уикенд ти отбеляза първия си гол в професионалния футбол срещу Харогейт. Опиши ни как се почувства след това.

-Много бях доволен. Цялото ми семейство дойде на мача – майка ми, баща ми, брат ми и сестра ми. Много бях доволен да видя как се радват за мен. Аз за себе си също се радвах, това е първият ми гол в професионалната ми кариера, няма как да не го запомня. Беше и хубав също така.

- Ти поддържаш ли връзка с мениджъра на Фулъм Марко Силва, следи ли той твоите изяви? Смяташ ли, че той ще ти даде шанс през 2022 година?

- Да, поддържам връзка с всичките треньори там. Те ми звънят, звънят и на Колчестър, гледат мачовете ми, за да видят как се представям. Много съм уверен в това, което мога да правя на терена и мисля, че когато се върна във Фулъм, ще ми бъде даден шанс да покажа какво мога.

- Силвестър, как би се описал като футболист? Коя е твоята предпочитана позиция, какви са твоите силни страни и какви са твоите слабости?

- Играя по лявото крило като атакуващ халф, на дясното крило също. Аз съм играч, който не мисли много, когато играе, а играя това, което виждам. Бърз съм, правя финтове. Играя, за да карам хората да се усмихват, да правя хубави неща на терена, след които хората да кажат „леле, това как го направи“. Най-важното е да вкарвам голове, защото без голове няма игра.

- Между другото, твоят гол срещу Харогейт беше много красив, но аз лично много съжалявам за един пряк свободен удар няколко минути по-рано, който щеше да бъде много по-красив гол. Чувстваш ли се уверен и при изпълнението на статични положения?

- Да, аз съм много уверен в цялата ми игра. Всеки ден тренирам много и оставам след тренировка да подобрявам това, което мисля, че не е перфектно в моята игра. Това ми дава увереност и аз знам какво мога с топката. Мисля, че мога всичко на терена. Няма пас или удар, които да видя и да си кажа „а, не, не“. Знам, че мога всичко.

- Един мач, който със сигурност няма да забравиш в твоята кариера, в професионалният ти дебют в мъжкия футбол – на „Етихад“ срещу Манчестър Сити в турнира за Купата на Англия. Кажи ни какво си спомняш за този мач.

- Спомням си как видях семейството си високо горе, защото стадионът е много голям. А като видях играчите…това са играчи, с които играя на FIFA на Playstation-а си. И да играеш срещу тях… Те разиграват топката много бързо, так-так, много по-бързо, отколкото в Чемпиъншип. Мисля обаче, че се справих добре и нямаше нещо, което да видя и да кажа „а, не, това не мога да го направя“. Добре се справих и бях много доволен.

- Прочетох, че след мача си си разменил фланелката с един конкретен футболист…

- Вярно, да, това беше Стърлинг, след мача отидох при него. Аз съм го гледал, когато съм бил млад, макар той да не е толкова по-голям от мен. Той е играч, който наподобява моя стил и аз гледам какво мога да науча от него. Бях много доволен, когато той ми даде фланелката си.

- Фулъм е английският клуб, който може да се счита за най-привлекателно място за български футболисти, тъй като цели трима българи са играли там – Станислав Манолев, Николай Бодуров и Димитър Бербатов. Имал ли си възможността като юноша да гледаш някой от тях?

- Да, Бербатов много го гледах и когато играеше в Тотнъм, Манчестър Юнайтед, също и във Фулъм. Бодуров не съм го гледал, но знам, че е бил в клуба. Българските играчи, които съм гледал много, са Стилиян Петров и Димитър Бербатов.