Голямата звезда на Ливърпул Мохамед Салах говори за сайта на клуба, след като записа 50 гола с екипа на „червените”. Египтянинът стана най-бързо достигналият тази кота за мърсисайдци, като го стори в едва 65 срещи, задминавайки легендата Албърт Стъбинс.
Това е продължението на феноменалната история на Салах с „червените”, откакто пристигна на „Анфийлд” през 2017 година от Рома.
Нападателят, който записа невероятните 44 гола в изминалата кампания, сподели, че е много развълнуван от факта, постигайки попаденията в толкова малък брой срещи.
Първият път, когато е чул за Ливърпул:
О, това беше преди много време и бях много малък. Това е голям, голям, голям клуб и всеки човек го знае. Известен е по целия свят и има много фенове навсякъде, особено в Близкия Изток. Мисля, че за първи път чух за отбора, когато бях на 10 или 11 години, или нещо такова. Историята за мен, че избирах да играя с Ливърпул на Плейстейшън е вярна. Понякога и с други отбори играех, но повечето пъти избирах Ливърпул. Връщайки се назад в годините, никога не съм си представял, че ще съм тук някой ден, но винаги съм мечтаел да стане и човек е длъжен да преследва мечтите си.
Първият път, когато е пожелал да играе за Ливърпул:
Това беше, когато пристигнах в Базел от Египет. Имах ясен план в главата и се надявах някой ден да пристигна на „Анфийлд”. Имаше шанс да стане и по-рано, но времето тогава не проработи за двете страни. Когато обаче се породи интересът миналата година, то аз бях силно заинтересуван да сбъдна мечтата си. Трябва обаче да разбереш какъв е погледът върху теб и да бъдеш подготвен. Ето ме тук, сега!
Първият път, когато е стигнал до Мелууд:
Помня го много добре. Преминавайки през вратите си мислих, че искам да бъда успешен тук. Вярвах, че мога да бъда такъв. Ти вече знаеш, че пристигаш да играеш в отбор, който е пълен с чудесни играчи и невероятна съблекалня, но исках да се приспособя възможно най-бързо. Чувството бе фантастично, но също така бях и леко нервен. Всичко бе ново и това беше неизбежно, но… оцелях! Опитах се да се наслаждавам на всеки един момент, защото не знаеш колко дълго ще продължи. Чувствам се щастлив от първия ден тук. Когато започнах да играя и да вкарвам, то почувствах, че вече съм у дома си.
Първата нощ като футболист на Ливърпул:
Отразяването на медиите в Ливърпул е лудо, защото клубът е голям. Четох новините за трансфера ми в хотела предната нощ и бях много впечатлен. Същевременно обаче знаех, че напрежението върху мен ще е голямо. Хората имат очаквания и трябваше да играя най-добрия си футбол, това, което правя нормално на терена.
Първата му среща с новите съотборници:
Това бе един ден от лятната подготовка. Имах три седмици пауза, след като подписах и се върнах на Мелууд. Не бях срещал всички съотборници накуп, но срещнах някой от тях и започнахме подготовка. Другите се присъединяваха към отбора постепенно. Тук има здрава конкуренция, тъй като всеки иска да играя – манталитетът е да се побеждава, така че всеки се бори за позицията си. Сега се сещам как се чувствах. Познавам вече всички повече от една година и всеки знае кой какво харесва, както и какво не обича. Това не се случва от първия ден и отнема време. Говорите си и се наслаждавате на компанията си. Винаги съм знаел, че момчетата са страхотни хора.
Първият мач на „Анфийлд”:
Да играеш на „Анфилд” е съвсем различно. Особено за мен, особено сега. Да играе тук е различно и ти носи невиждана емоция. Феновете те карат да натискаш здраво и ти усещаш любовта от трибуните. Първият ми мач за отбора не бе на „Анфийлд”, а бе гостуване на Уотфорд. Хората очакваха да видят как ще се представя при завръщането ми в Англия, но треньорът ми каза просто да играя футбол. Първото полувреме ми бе много тежко.
източник: Gulliver/GettyImages
Но аз си казвах ‘просто продължи напред’. Играх през второто полувреме. Вкарах и спечелих дузпа. Да вкараш гол в първия си мач за Ливърпул е нещо, което определено искаш да направиш – чувството е красиво. На „Анфийлд” влязох като резерва срещу Кристъл Палас. Помня посрещането на феновете и как ме аплодираха. Посрещнаха ме много топло и ме накараха да се почувствам добре дошъл бързо. Много е хубаво, когато феновете те посрещнат така. Сега, тук е моят дом…”
Чувството, когато феновете са запели името му:
Нашите привърженици имат много песни за мен, а не само една! Любимата ми е, когато ме наричат „египетския крал”. Тя се появи след първите ми 15-ина срещи, чувството е фамозно. Честно, когато феновете запяха името ми ме обля свръхчувство на адреналин и емоция… уау. Тук съм от едва три месеца, а те вече пеят името ми. Винаги ще помня този ден, както и когато получих Златната обувка при последния мач с Брайтън. Беше много специално, но усетих също така, че дъщеря ми получи повече подкрепа, когато излезе на терена и започна да тича. Истина е, че феновете ме освиркаха, когато взимах топката от нея”, продължи Салах, смеейки се. „Усетих любовта, която феновете изразиха към нея, а денят бе чудесен за цялото ми семейство. Сезонът бе невероятен и това беше красиво.
източник: Gulliver/GettyImages
Първата среща с Деян Ловрен:
Срещнах Деян за първи път през втората ми седмица на Мелууд. Поговорихме си малко, но станахме близки, когато заминахме за Дубай на подготовка по средата на сезона, после и в Марбея. Сега не спираме да се шегуваме един с друг и сме много близки приятели. Той винаги публикува шеги с мен в социалните мрежи, но на мен ми харесват. Факт е, че винаги му казвам, че го правя известен в Египет, когато качва снимки с мен. Той е чудесен човек.
За готвачите на базата:
Те са страхотни хора, много добри. В отбора са от много време и всички ги обича. Забавляват ни страшно много, а Керъл и Каролин ми помогнаха да напредна с акцента тук. След разговорите с тях започнах да се оправям по-добре. Единственият, който не разбирах беше Андрю Робъртсън. Когато говорих с него, винаги му казвах – „Човече, можеш ли да говориш малко по-бавно? Успокой се и говори по-лесно, защото не мога да разбера нищо”. Разбира се, че той беше щастлив, когато трябваше да повтаря каквото бе казал преди малко”, завърши Салах.
Коментирай