Роберто Фирмино Барбоса де Оливейра пристигна като дар от Бога за някогашния мениджър на Ливърпул – Брендън Роджърс. През 2015-а тогавашното момче на 24 години, шлифовано в Хофенхайм ФК (бел.ред: или иначе казано, германското селце Зинсхайм), беше приветстван в Англия по начина, който мнозина латиноамериканци биват, а именно – с ясна и красноречива футболна магия и с известна доза неглиже, що се отнася до житейските му привички.
Също така беше „приветстван“ в игрови план по жалък начин и от тогавашния северноирландски мениджър на „червените“, който скоропостижно беше махнат. Просто Фирмино „не пасваше“ на идеите на Роджърс, които потънаха тягостно в последствие с оглед и мендижърската му кариера, ала далеч не това тук е и темата.
Именно там някъде започна блясъка на Фирмино в играта на „червените“, ако изключим зъбите му.
След назначението на Юрген Клоп величествената за мърсисайдци креатура получи магнетична роля, която го отведе до безмерни висини във футболно отношение, триумфирайки с всички видове отличия на клубно ниво, както и безмерни изпити напитки от фенове на „червените“ в хода на представянето на първо №11, после и №9 на „Анфийлд“. Ход, който първоначално беше смятан за маркетингов по подобие на редица големи футболисти, но просто Фирмино винаги е искал да играе с №9 на „Анфийлд“.
Лесно е да споменем разминаването на Роберто Солдадо срещу Виляреал в полуфинала от Лига Европа, в последствие бъркането в окото от Ян Вертонген срещу Тотнъм, след което дойде голът „с едно око“ срещу Пари Сен Жермен в групите на Шампионска лига. Волето срещу Стоук Сити, връщането назад между линиите, харизмата със Садио Мане и Мохамед Салах.
Това трио остави отпечатък във футбола, за което ще се говори вечно. И тук далеч не става въпрос дали си фен на Ливърпул, или не. Роберто Фирмино беше маята, която „повдигаше“ цялото това ниво на нападателите в Ливърпул.
Никой, свързан с мърсисайдския отбор, няма да забрави първото му представяне на „Етихад“, когато вече воденият от Клоп отбор срази доминантния Манчестър Сити след пас от приятеля му Филипе Коутиньо, който безразсъдно напусна „червените“, за да трупа дивиденти от всякакво естество другаде.
Никой, приближаващ се до „червената“ идея в Англия, няма да забрави двата му гола срещу Арсенал малко след това през пролетта, когато лондончани пак се бяха запътили пъклено към челните места, и то с известна доза категоричност. Последва и пореден голов „шамар“ следващия сезон срещу „артилеристите“, които тогава вече не бяха толкова дейни в атаката си за титла, но тази дейност остана трайно в града на Бийтълс.
И докато всички мисли в Ливърпул бяха изпъстрени със светло бъдеще, то №9 беше изконна част от пъзела, нареден от мениджъра, родом от Щутгарт. И именно заради това името му ехти сериозно на „Коп“-а. Шампионска лига, Суперкупа на Европа, титла на Англия, Къмюнити шийлд, ФА Къп, както и Купа на Лигата. А, игра и във финал, загубен в Лига Европа, но сякаш това губи своята светлосянка с оглед изброените в предните редове успехи.
Роберто Фирмино със сигурност изживя най-силните си футболни години при мърсисайдци, прибавяйки и Копа Америка с родната Бразилия, ала осанката му ще лежи вечно на „Анфийлд“.
Особено красиво беше присъствието му преди броени дни на „Кинг Пауър Стейдиъм“ в мача с Лестър Сити от 36-ия кръг на Висшата лига. Фирмино беше след травма и сравнително здрав, но недостатъчно готов да се отзове на терена,. Именно в този дуел гостуващата секция от фенове заоя неговата песен в продължение на повече от 10 минути напук на киселите физиономии на феновете на „лисиците“, които в този момент изживяваха труден период, свързан с любимия им клуб. И именно в няколко кадъра се завърши отношението между страните.
И винаги ще се пее Si Señor на The Kop и вечно ще се говори за славния №9 по сравним начин с редица легендарни фигури в историята на 19-кратния шампион на Англия.
„Последният танц“ на бразилеца в дома на шесткратния европейски шампион ще бъде срещу Астън Вила, а всички край река Мърси, обсебени с „червената“ идея, гласят грандиозно изпращане на любимия си нападател от последните 8 сезона. В интервю за клубната медия Фирмино говори за сбогуването му с Ливърпул. "Ще плача, на 100%. Тoва е цикъл, който срещна своя край и дойде време, в което просто да си тръгна. Изключително горд съм от историята, която създадохме заедно".
Роберто Фирмино завинаги ще остане легенда на Ливърпул
2Коментара