В последните дни обратите около бъдещите трансферни планове се объркаха сериозно. Объркаха се точно, както се объркват отношения между хора, когато липсва какъвто и да било вид комуникация. Да те „оставят на seen” е навярно едно от най-деликатните неща, с които хората в наши дни трябва да се сблъскат, а в сходна е ситуацията и при мениджъра на "червените" – Юрген Клоп. Той просто беше оставен на "seen" последните трансферни лета, както беше удобно, само че до този момент.
Германският специалист, родом от Щутгарт, донесе такава екзалтация у феновете на 19-кратния шампион на Англия от октомври 2015-а досега, която не е изживявана навярно от техните родители, гледали отборите на грандиозния Ливърпул на Боб Пейсли и Джо Фейгън, а навярно и по-възрастните с иконата и вдъхновение на „червените“ - Бил Шенкли.
източник: Gulliver/GettyImages
Последните вести за„оттеглянето“ на клуба от северозападна Англия в бъдещи преговори с Джюд Белингам разрази мащабни и грандомански дискусии в социалните мрежи сред феновете на „червените“. Известен факт е, че младият полузащитник дълго време се котираше като трансферна цел №1 за клуба от „Анфийлд“, но вечерта на 11-и април срещна информацията от Пол Джойс (бел.ред – достатъчно авторитетен и правоверен в информацията си журналист, свързан до ливърпулските отбори), че клубът няма да хвърля повече от 80% от заделените си летни финанси за един нов играч. Дори напротив, ще се насочи към няколко алтернативи, които да запълнят отворилата се бездна в средата на терена. Бездна, която зее от няколко години, но от ФСГ и бордът не се предприеха добри и нужните кардинални мерки, за да може да продължи благополучно Юрген Клоп да „строи“ своя Ливърпул 2.0. Бездействие, което отвращава. И Белингам далеч не е толкова тревожен в трансферната политика на този клуб. Начинът и поведението е.
Трансферът на младия халф нямаше да бъде просто сделка, а заявка. Такава, в която Ливърпул щеше да тропне по масата и индиректно да заяви "ние пак сме тук, отново ще се борим, отново ще сме крайно конкурентни".
Знаците през последните години за тази бездна бяха твърде много и не биваше да бъдат пренебрегвани. Никога не трябва и да бъдат.
Сезон 2022/2023 за Ливърпул със сигурност може да се квалифицира като провал към момента. Провал, тъй като просто всички свикнахме стандартите, които този отбор на Клоп зададе през последните години, да са толкова високи, че да имаме автоматично по мислене шанс за класиране в Топ 4 на Англия в края на кампанията. Топ 4 в крайна сметка е силно вероятно и да не бъде достигнат, но далеч това не е проблемът пред мърсисайдци в този миг.Проблемът навярно е точно тази илюстративна картина за финансите, генерирани от клуба от 2019-а година, както и похарчените пари за нови играчи оттогава досега.
Безспорен факт, че по получени пари от различни наградни фондове, рекламни договори и всички звена, то Ливърпул е акумулирал малко над 700 милиона евро в последните четири години. Това е и напълно логично и правоприемно с оглед успехите, които тимът постигна в тези лета, но е меко казано цинична гледката в дясната част от таблицата, където са поставени единствено и само английските отбори. Ливърпул се нарежда на 11-о място от 12-те по похарчени футболисти за играчи с 283 милиона паунда (321 млн. евро, за да бъдем коректни с лявата таблица).
Далеч не се обвинява в този текст управлението на Fenway Sports Group, който на практика е диригентът и задаващият тона консорциум за политиката в клуба. В хода на тези години клубът се разви неимоверно много, изграждайки навярно най-модерната тренировъчна база до този момент, както и надграждането на трибуната Anfield Road Stand на своя стадион - неща, които ще "тежат" години наред в просперитета на този клуб.
източник: Gulliver/GettyImages
Всяка една от тези новини е повече от позитивна, дори далеч отвъд това, само че футболът е цикличен спорт и всеки, който е въвлечен в този процес би следвало да е наясно с тези факти. Самият факт, че Нюкасъл Юнайтед вече е похарчил повече пари за нови играчи от шесткратния европейски шампион досега е показателен. Отбелязва се също така, че „свраките“ бяха закупени от новите си собственици от Саудитска Арабия през октомври 2021-а. Това обаче далеч не е проблем на славния клуб от Севера.
Изнурителният период в първите шест години на отбора, воден от Клоп, беше ясен, че ще отприщи някъде и сякаш първите сигнали дойдоха в онази кампания, когато Ливърпул гордо носеше званието „шампион на Англия“. Но контузиите на различни играчи, кои с трайно дълги, кои краткосрочни, направиха така, че тимът трябваше да чака последния кръг, за да се намести в крайна сметка в Топ 4 като действащ шампион в страната, където се помещава най-силният и конкурентен футбол от години насам на Стария континент.
източник: Gulliver/GettyImages
И с известна мистерия тогава отборът реагира с купуването на един централен защитник, макар големите проблеми в хода на предходната кампания да бяха именно в тази линия по терена – Ибрахима Конате, от РБ Лайпциг. През тази година Ливърпул трябваше да играе без Върджил ван Дайк в хода на цялата кампания, а хора като Рийс Уилиямс, Натаниел Филипс и отдаденият под наем Озан Кабак, получиха водеща роля.
Вече френският национал беше единственият входящ трансфер през лятото, докато Луис Диас пристигна от Порто през зимата, и то в последния ден на трансферния пазар през зимата след луда сага с Тотнъм Хотспър. Сумарните пари, дадени за двамата възлизаха на 73 милиона британски лири, но Ливърпул прибра от изходящи трансфери тогава 45 милиона паунда в хода на годината. Клубът продаде играчи като Камил Грабара, Лиам Милър, Марко Груич, Тайво Авоний, Хари Уилсън и Джердан Шакири за 45 млн. паунда. Тук далеч не бива да се прилагат и сумите, които Ливърпул генерира от билети, телевизионни права, класиране във Висшата лига, мърчъндайзинг, билети и пр.
източник: Gulliver/GettyImages
И точно след тези два входящи трансфера в хода на целия сезон, то Ливърпул беше на „една бройка“ от „футболното безсмъртие“... Дълго време ще се говори за вероятния квадрупъл, който тимът все пак не успя да постигне, макар да беше на минути от това историческо събитие за футбола в Англия.
И когато вече целият този състав на Ливърпул сякаш тежко заяви и изпя„лебедовата си песен“, то лято 2022 беше отегчаващо. Логично „тримата тенори“ напред в хода на годините, а именно Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане трябваше да поемат по своя път и всеки го стори. Сенегалецът се яви „жертва“ и беше продаден след огромния свой дан, дал за клуба и премина в Байерн Мюнхен и Ливърпул реагира с привличането на Дарвин Нунес. За Салах пък бе предложен нов договор, който логично го направи най-скъпоплатеният футболист в отбора, докато за Фирмино твърде вероятно е оставащите мачове в Премиър лийг да бъдат „финалния му танц“ на „Анфийлд“ под звуците на „Si Señor“.
За парите, които са дадени и реинвестирани в хода на този сезон отново не бива да говорим. Няма и смисъл.
И ако е време да избягаме от статистическите факти, то тук е времето за намесата на борда, който очевидно не разбира въпросната „цикличност“ в този спорт. Нехайното изпускане на спортния директор Майкъл Едуардс, който беше един от основоположнциите на изграждането на шампионския отбор на Юрген Клоп напусна без абсолютно никакви движения и действия. На негово място беше поставен Джулиан Уорд, който също ще се раздели по всяка вероятност с тази си позиция в края на този сезон.
Уорд със сигурност не е човек, който си няма никаква идея от работата, но единственото, с което ще остане популярен към този момент е, че е спомогнал за сделката с Луис Диас от "драконите",,,, докато все още спортен директор беше Майкъл Едуардс.
И докато не се промени моделът на господата, чийто бизнес е базиран в изящния американски Бостън, то промяната няма да е факт. Принципалът е ясен в Ливърпул, ясни са и методите на работа, само че хората, докоснали се до този отбор, не им е ясно колко точно време ще се издържи на този темп. Със сигурност от FSG са повече от доволни от това, което този им бизнес носи дивидент, но тези хора край Мърсисайд неслучайно си задават някои въпроси.
Парите, които Ливърпул „хвърля“ за нови футболисти и иновации са тревожно малко за това, което изисква модерния свят, това е категоричен факт. Категоричен факт е, че Юрген Клоп трябва да се бори с всякакъв вид мелници, за да устои отбора си на местата, които сам му зададе в последните сезони, но очевиден факт е, че тази пасивност е отегчителна.
Истина е, че те успяха да възродят бейзболът в един от най-традииционните за този спорт градове в Щатите. Успяха и да възродят Ливърпул, който със сигурност е най-традиционният отбори по успехи в Англия, що се отнася за печелене на трофеи.От 2002-а Fenway Sports Group притежават бейзболния Бостън Ред Сокс. И ако помним Шенкли, Пейсли и Фейгън, то се помни и Бейб Рут. Само че тримата в Ливърпул и великата знаменитост в американския спорт, ще останат в историята, то движението на футболната игра е вече в кошмарни мащаби. Мащаби, които не е ясно дали са по силите на FSG.
Само че Ливърпул за спорта в Европа не е това, което е бейзболният Бостън Ред Сокс в САЩ. Никога и няма да бъде.
Мантрата, че Юрген Клоп е оставен да работи край река Мърси по своя начин за разлика от периода му в Борусия Дортмунд почва сериозно да стихва. Култът към треньора в Англия, повярвайте, е по-сериозно изразен дори от подобен тип твърдения в България. И отпечатъкът на Клоп в северозападна Англия ще остане, завинаги. Въпросът е не само за фенското отегчение, въпросът е за и неговата отегчителна нагласа.
Точно толкова отегчителна, точно когато момиче те остави на сийн в различен вид комуникация.
2Коментара