Марсело Биелса – „Лудият“ неоромантик, за който идеите са всичко

Последният шампион в старaта Първа дивизия на английския футбол (1991/1992 г.) - Лийдс Юнайтед, сякаш се качи на правилния път към завръщането във Висшата лига.

С новия си наставник Марсело Биелса "белите" вече записаха три поредни победи в първите три кръга на Чемпиъншип и са повече от готови отново да играят елитен футбол (последният път, в който това се случи, бе през сезон 2003/2004 г.)  

Надеждата на финалиста от КЕШ през 1974/75 г. се крепи на един от най-симпатичните и неконвенционални мениджъри в Европа. 63-годишният аржентинец Биелса знае как да привлича вниманието към себе си там където отива. Неоспорим факт бе, че повече от 20 хиляди дойдоха на „Елънд роуд“ при победата над Болтън в турнира за Купата на лигата (2:1) преди седмица.

В последните години сякаш се създаваше впечатлението, че специалистът от Росарио търпи регрес в своята треньорска кариера, след като през 2012г. бе извел Атлетик Билбао до финала в турнира Лига Европа (загуба с 0:3 от Атлетико Мадрид в Букурещ). Това може би бе и последният голям миг в треньорската кариера на Биелса, след като така и не намери по-дълготраен пристан в следващите си отбори - Марсилия, Лацио и Лил.

източник: Gulliver/GettyImages

Неговият високо интензивен стил на преливане от едната половина в друга, подготвената до последния детайл преса и желание да се играе с "високо" разположение на отбор в полето на съперника превръщат Биелса в един от революционерите на европейския футбол. Самият Пеп Гуардиола винаги е казвал, че именно Биелса е вдъхновителят на неговата "позиционна игра" (Juego de posicion), характеризираща се с непрестанно владеене на топката и максимално краткото време, в което кълбото стои в противника.

Аржентинецът е футболен романтик, който не спира да се стреми към вратата на противника и да иска да я покорява. В момента той опитва да събуди заспалия гигант - Лийдс, който в началото на века бе близо до фалит, след като изпадна в администрация, но все пак бе заздравен от Кен Бейтс, а по-късно и от италианеца Андреа Радридзани. В момента "белите" сякаш имат потенциала, ресурсите и стойността на футболисти и треньор, за да претендират за промоция.

Един от най-популярните псевдоними на Марсело Биелса по света е Ел Локо - Лудия, именно заради синкретичния си маниер на игра, който изтормозява до максимум противника, но в един момент и собствените му играчи. Някои от големите критики към подхода на Биелса са свързани с неговия изтощителен, да не кажем "прегряващ" подход, който той налага. Аржентинецът кара отбора си да тича яростно след загубените топки през повечето време. Това носи огромна умора в хода на сезона в повечето отбори, които самият специалист води. Те достигат своя пик в средата на кампанията и нямат енергията да я довършат на същото ниво и със същата скорост.

Няма как да се отрече обаче, че изключително модернистичните му идеи са провокирали десетки съвременни треньори да изграждат стратегиите си по начина, по който го прави той – Гуардиола, Маурисио Почетино, Диего Симеоне.

Един от първите бунтарски избори в живота на Биелса е това да се противопостави на собствения си баща в избора на любим клуб. Младият Марсело избира Нюелс Олд Бойс, докато баща му е яростен привърженик на кръвния враг Росарио Сентрал.

Кариерата на Биелса като футболист е кратка – едва три години, между 1977г. и 1980г., в тимовете на Нюелс, Институто и Архентино. Той обаче бързо решава да се пренасочи към треньорската дейност. През 1990 г. „Ел Локо“ поема именно любимия си Нюелс, но се задържа само две години на поста.

Съществува любопитен етюд от онзи период. Специалистът бил изключително отдаден на работата си, като обичал да си ляга късно и да става рано, за да има повече часове за работа. Той гледал непрекъснато мачове на своите съперници, за да разучава слабите им страни.

Тогавашният вратар на Нюелс разказва как Биелса го накарал да рита топката далеч напред в полето на противника, но да се стреми тя винаги да излиза в тъч. Стражът бил много резервиран към тази стратегия, но след това треньорът му обяснил, че тогавашният им противник е много податлив на това да изгуби топката след изпълнение на странично хвърляне. Удивителната тактика проработила и Нюелс е можел да краде топката на съперника веднага след вкарването й в игра.

Биелса също така е човек, който много бързо се учи и попива новостите. Когато е начело на чилийския национален отбор, той често е виждан да кара колело по улиците на Сантяго, в опит да опознае местната градска култура и обстановка. Често той казва, че именно столицата на Чили е неговият втори дом, създавайки множество приятелства там.

източник: Gulliver/GettyImages

В своята родина Аржентина обаче Биелса винаги е разделял мненията. Той не успя да извади „албиселесте“ от тяхната група на Световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г., което още стои в графата „големи провали“ в историята на местния футбол. Също така реалистите, които са запознати с биографията на Биелса, виждат в наставника човек, който не е постигнал почти нищо в своята кариера, освен няколко трофея в Южна Америка. Романтиците обаче припознават в негово лице гений, способен да променя облика на футбола само с няколко тактически хода.  

Най-големият тест за Биелса тепърва предстои. Ще бъде много любопитно ще промени ли нещо в изтощителния си маниер на игра? Ще може ли да запази отбора на Лийдс свеж до края на маратонската кампания в Чемпиъншип или отново ще провокира „прегряване“ в батериите на своите играч? Вече го направи в Атлетик Билбао, когато стигна до финалите в турнира за Купата на Краля и Лига Европа през сезон 2011/2012 г., когато „баските“ изпуснаха победата в „последната обиколка“ и в двете надпревари.

Не изглежда обаче Биелса да има намерението да се отказва от своя начин. Триразовите тренировки по време на предсезонния период сякаш подготвиха футболистите на Лийдс за 40-километрово състезание в пустинята Атакама. Това означаваше, че те бяха в тренировъчната база между 9:00ч. сутринта и 19:00ч. вечерта. Остава да видим дали отборът ще издържи на темпото, поставено от самия него, до финалната права.

Какви са особеностите на стила на Марсело Биелса?

Не е много лесно да се дефинира стилът на един мениджър, който непрекъснато се променя. Три от основните елементи на отборите, които води Биелса са: висока преса, позиционен футбол, с постепенно изнасяне на топката, започващо от вратаря, и динамични действия, който да отворят пролуки в състава на съперника.

В Лийдс Биелса предпочита да използва 4-1-4-1. Кевин Филипс стои по-близо до защитата и опитва да намества между двамата централни бранители, за да изнася топката. Саму Сайнц търси празните пространства между линиите на противника, докато Матеус Клих запазва по-дефанзивната си роля в средата на терена. Той обаче има много свобода на действие и може да ръководи своя отбор от дълбочина, задавайки темпото и комбинирайки скоростно с играчите пред себе си.

Един от знаковите детайли в играта на Биелса са „триъгълниците“, с които той обича да изнася топката. Елемент, взаимстван и от Гуардиола в Барса, Байерн и Сити. 

Филипс например може да се изтегля в предни позиции, за да създава числено предимство в зоната на топката, който в крайна сметка да бъде спечелена възможно най-бързо. Което създава и базата за максимално скоростно осъществяване на контраигра в полето на противника.

В Лил Биелса използваше революционното 3-3-1-3, с високо изнасяне на бековете и по терена. Крайните нападатели се залепват буквално за тъчлинията, докато бековете минават от тяхната вътрешна страна. Топката се изнася от нещо като „шестоъгълна вана“ – тримата в защита се позиционират малко пред наказателното поле, бековете се „качват“ почти до централната линия, а единственият опорен халф затваря „кръга“, оставяйки на линията на крайните бранители. Така се уплътнява цялата половина и се дава свобода на разиграването на топката, която да се изнесе постепенно.

В Атлетик Билбао Биелса се придържаше към ултраатакуващото 4-2-1-3. В нападение четиримата застават под формата на „Т“ и непрекъснато сменят позициите си, подавайки си бързо топката. Крайните защитници отново трябва да помагат в атака, а опорните халфове се стремят непрекъснато да правят бързата трансмия в предни позиции с незабавни вертикални пасове.

източник: Gulliver/GettyImages

Отборите на Биелса обикновено са смели, мотивирани и вдъхновяващи се с всяка изминала минута на терена. Те печелят топката и играят скоростно. В един момент могат да я загубят, но солидарно организират пресата, за да си я върнат отново.

Лийдс може да се похвали с един от наистина екстравагантните треньори в европейския футбол. Страстта на „Лудия“ завладява и покорява. „Елън роуд“ може да мечтае за промоция.

Марсело Биелса е номад, който не обича да се задържа на едно място твърде дълго време. Той оставя следа и след това изчезва „на бегом“. Приказката му в Западен Йоркшир обаче тепърва започва и той е готов да я изпише с най-огненото мастило. 

Биелса е един съвременен футболен неоромантик, който обича чудноватото, магическото, капризното. Футболната му философия се превръща в догма за най-големите треньори на нашето съвремие. Той не е най-титулуваният мениджър. Дори напротив. Но Биелса е повече от успешен футболен апологет. Новатор и пионер, живеещ в свой свят, в който не съществуват предели.

Понякога изглежда така сякаш победата за него е нищо. А идеите - всичко. 

източник: Gulliver/GettyImages