Запитвали ли сте се някога как привържениците на определен футболен клуб могат да гласуват за нов мениджър на отбора? Точно така, по примера на всевъзможните телевизионни формати за откриване на таланти…

Е, феновете на Лутън определено познават това усещане. Това е една история за събитието, което е определяно като „Мениджър Айдъл”.
Нека се върнем назад с 15 години – преди сегашната инерция, натрупана от тима, преди завръщането във Футболната лига през 2014, преди и последователните изпадания, запратили „шапкарите” чак до Конференцията. 

Годината е 2003-та, Джо Киниър и помощникът му – местната легенда Мик Харфърд, са осигурили на отбора моментално завръщане във Втора дивизия и стабилна 9-та позиция в сезона след това, а в клуба пристигат нови собственици, след като финансовите загуби са принудили Майк Уотсън-Чалис да продаде Лутън за 4 паунда.

Участниците в консорциума, поел издръжката на клуба, не стават ясни, въпреки уверенията на новия силен човек в отбора – Джон Гърни. А с неговото включване в клуба започват и странностите. Появяват се планове за промяна на името, за да съвпада с това на местното летище – Лондон Лутън; говори се за обединение с насочилия се към Милтън Кийнс Уимбълдън; има обещания за построяване на 70-хиляден стадион на подпори, към който би имало прикрепено трасе за Формула 1…

Но най-странното решение е свързано с мениджърския пост – Джо Киниър е уволнен със съобщение по пощата, а плановете са за назначаване на Тери Фенуик, преминал през поредица от 7 мача без победа с Нортхемптън. Но реакцията на феновете, включила замеряне с плодове на новите ръководители, предизвиква промяна на стратегията. Организирано е гласуване сред привържениците, като са предложени 6 варианта – включително Найджъл Клъф, Стив Котърил и, познахте, Джо Киниър.

Разбира се, след гласуването Киниър веднага попада във финалния списък (с около 70% от вота), а компания му правят Котърил и Майк Нюъл. Отворени са телефонни линии, с цена от 50 пенса на обаждане, а крайното решение зависи от 5 гласа – на борда, играчите, акционерите, притежателите на сезонни билети и телефонния вот.

А резултатите са очаквано хаотични. Джон Гърни разкрива, че се е разбрал с Киниър, но после признава, че дори не е успял да се свърже с него. Котърил също отказва и така фаворитите на феновете не са реална опция за клуба. Което представлява проблем – играчите и притежателите на сезонни карти предпочитат Киниър, акционерите и бордът са за Нюъл. Всичко се решава от късен прилив от гласове за Нюъл, който печели с 4 разлика. А ситуацията е описана най-добре от Гърни, заявил: „Ще назначим Майк Нюъл, независимо от резултатите от вота!”

Все пак Нюъл носи на тима промоция в Чемпиъншип, която е последвана от 10-то място – най-високото за клуба от 1992 насам. А Гърни е изгонен от феновете по гениален начин – те купуват дълговете на Лутън от предишния собственик и предизвикват поставянето на клуба в администрация. И ето, че сега Лутън крачи уверено към нова промоция… И по-светли хоризонти!