Ливърпул е готов за още една "смъртоносна контра" към титлата

Последният шампионски сезон на Ливърпул е през 1989/1990 под ръководството на великия Кени Даглиш.

След онова мъчително спъване на Джерард срещу Челси през 2014 г. и серията от късни победи на Манчестър Юнайтед през 2009 г., сега момчетата от града на Бийтълс сякаш имат нужната класа, обиграност, звезден потенциал, дълбочина и иновативен мениджър, за да се превърнат в „последните оцелели“ на бесния маратон във Висшата лига.

Какво обаче дава предпоставки на Ливърпул да мечтае по-силно отвсякога, че отново може да прегърне титлата?

Момчетата на Юрген Клоп вече започнаха перфектно кампанията в английския футбол. Две победи – 4:0 над Уест Хем и 2:0 над Кристъл Палас, 6 отбелязани попадения и нито едно допуснато.

Ако през миналия сезон те нямаха идея как дори да бъдат близо до шампионите от Сити, през тази година нещата изглеждат доста по-балансирани.

Силен вратар, който може да играе с крака

Една от първите причини, които дават основание на „червените“ да се надяват, че в края на май ще ликуват с титлата, е техният нов вратар – Алисон Бекер. Бразилецът за няколко седмици през това лято бе най-скъпият вратар в света (преди Кепа да пристигне в Челси за около 80 млн.), след като дойде на „Анфийлд от Рома за около 63 млн. евро.

Сезонът за Ливърпул не започна срещу най-опасните възможни съперници – Уест Хем и Кристъл Палас – отбори, които търсят задържане в средата на таблицата. Това обаче не пречи на уменията на един страж да се проявят. Не в най-пълна степен, но все пак да привлекат вниманието.

Два мача, две „сухи мрежи“ за Алисон Бекер в дебютните му минути в английския футбол. На „Селхърст парк“ нещата бяха доста напрегнати, с оглед на историческия контекст на двубоя и трудните дни, които са имали „червените“ на този стадион в миналото. Алисон все пак остана уверен в първото си гостуване под рамката за Ливърпул и успя да спаси три шута на съперника в очертанията на своята врата.

източник: БГНЕС

Едно от големите предимства на кариоката е, че той може да играе с крака – нещо, което последните двама вратари на „мърсисайдци“ (Симон Миньоле и Лорис Кариус) не правеха по най-убедителния начин. Едно от нещата, които в момента обединява Ливърпул и доминанта от миналия сезон Сити, е, че и двата отбора притежават млади вратари, с чудовищно бърз рефлекс, но и качества с топката при игра с крака.

И Клоп, и Хосеп Гуардиола се надяват техните отбори да изнасят постепенно, а всичко да започва от вратарите. Алисон обаче има усет кога да изрита топката напред, когато отборът се нуждае от това.

Рано е да се правят генерални изводи, но стражът изглежда като много вдъхновен и умел. От него започва всичко.

Стабилност и постоянство в защита

Стабилността дойде след трансфера на Върджил ван Дайк от Саутхемптън. „Червените“ позлатиха холандеца с трансфер от 75 млн. паунда през миналата зима. Ван Дайк внесе баланс и огромен опит в отбраната на тима, която все още не е допускала попадение у дома във Висшата лига от 4 февруари – при 2:2 с Тотнъм.

Също така след идването на Ван Дайк Ливърпул съумя да запази общо девет чисти мрежи в 16-те двубоя в лигата когато играчът бе на терена. Срещу Палас се видя тази солидност отзад. Холандецът е много силен във въздушните двубои и умее да се позиционира по начин, който не дава и минимален шанс на съперника да го преодолее при игра един на един. Има изключително здрава физика, а срещу Кристиан Бентеке единоборствата бяха печелени с лекота.

източник: БГНЕС

Младите Анди Робъртсън и Алекзандър-Арнолд Тренд също изглеждат като добре паснали елементи в машина на „мърсисайдци“. Пробивите им по крилата са наистина впечатляващи и дават сериозно числено предимство около топката в крайните зони на игрището.

Анди Робъртсън даде първата асистенция през новия сезон – при гола на Салах за 1:0 срещу Уест Хем. Зрелостта на Арнолд и натрупаната увереност след бляскавия минал сезон правят младежа най-добрия десен бек на тима от времето на Фил Нийл.

При контузията на Деян Ловрен, Джон Гомес запълва дупката в центъра на отбраната. И изглежда, че се справя отлично. Той показва интелигентност при заставането, силно присъствие в наказателното поле, умения при изнасянето на топката и сериозна физическа здравина – рядко срещана комбинация, която в момента е непреодолима за съперниците на 18-кратния шампион на страната.

Конкуренцията през този сезон за поста централен бранител между Деян Ловрен и Джо Гомес ще бъде страховита.

Тризъбецът остава все така остър

През миналия сезон буреносното трио Мохамед Салах, Садио Мане и Роберто Фирмино донесе цели 91 гола за Ливърпул. Сензационното им представяне закара тима до финала в Шампионска лига и постави в удивена позиция всички специалисти и фенове, които едва ли са очаквали подобно постижение от трима играчи без особено големи постижения в кариерите си до момента.

В първите два кръга на новия сезона Мане се разписа три пъти, а Салах веднъж. Видимо тризъбецът остава все така остър и режещ – нещо, което ще бъде от изключително значение за Клоп по пътя към титлата.

Клиничността на египтянина, сенегалеца и бразилеца е повече от важна за играта на Ливърпул. Те носят скоростта, непридвидимостта, нестандарността и магията в предни позиции. Те бяха символ на миналия много успешен за „червените“ сезон.

източник: БГНЕС

И тримата са първата линия на пресата, спазват добре тактическите указания на треньора и могат да отнемат топката. Мане и Салах отварят яростно по крилата, докато Фирмино се дърпа почти до центъра, както за да помага на разиграването, така и за да печели топката след интервенции с противника.

В Киев Салах получи травма в рамото, което го извади от големия мач с Реал Мадрид и общо взето го лиши от силно представяне на Световното в Русия. Сега обаче един от диамантите на световния футбол е безкрайно мотивиран да повтори постижението си от 44 гола (32 във Висшата лига) и да запази постоянството си – нещо, което за мнозина изглежда невъзможно.

Често се говори как Лионел Меси и Кристиано Роналдо са най-добрите играчи заради дългите години на най-високо ниво. За Салах миналия сезон бе силен, колкото този на двамата „артисти“. Ако „Фараона“ все пак запази постоянство и през тази кампания, а и през следващата, той наистина може да претендира за трона на един от двамата най-велики – или поне да бъде продължител на тяхното извънконвенционално представяне.

Срещу Палас се видя колко умел продължава да бъде Ливърпул, когато се открият пространства за контраигра. Да, лондончани бяха с 10 души в последните минути на срещата, но бързото преливане от едната в другата половина на Салах и играта на Мане един на един срещу вратаря за втория гол си бе ясен знак на надграждащия се реактивен и баснословно скоростен футбол.

Също така през миналия сезон Салах, Мане и Фирмино вкараха цели 47 попадения в Шампионската лига, а всеки един от тях имаше двуцифрени показателите в турнира – 11, 10, 11.

Дълбочина в състава

Фабиньо все още не е в желаната форма, а Деян Ловрен е контузен. Но въпреки това се вижда, че Ливърпул може да запълва дупки, има алтернативи и дълбочина. На мястото на Ловрен в центъра на защитата застана никак не по-лошият и стойностен Джо Гомес. В средата на терена Фабиньо сякаш има нужда от още време за адаптация, но неостаряващият Милнър, биткаджията Вайнайлдум и влизащият вече по-често като смяна Хендерсън са в ролята на неизчерпаемия енергиен запас на отбора.

Класата е добавена от Наби Кейта, който изглежда, че ще направи паметен сезон край Мърси. Този играч има всичко – умение да пресича подавания, скорост, повратливост, хитрост, неуловим вертикален пас, дрибъл. Играе без забавяне, трудно може да бъде спрян без нарушение, впуска се в предни позиции и печели много терен само за няколко секунди. Има огромен коефициент на полезно действие, а и изобщо е това, което Ливърпул нямаше през миналата година – гъвкав импровизатор в средата на терена.

В предни позиции нищо не може да се пипа, освен при контузия. Джердан Шакири все пак бе взет, за да носи нужната свежест и алтернатива по крилата, а там някъде на скамейката е и „порцелановият естет“ Даниел Стъридж. Никога не знаеш кога ще се контузи, но е повече от сигурно, че в един момент той ще вкара гол – и то по-скоро рано, отколкото късно.

Очакванията Окслейд-Чембърлейн да се възстанови след Нова година дават надежди на Ливърпул, че те ще разполагат с още един допълнителен играч в средата на терена, който да увеличи потенциала и енергията, когато тимът започне да се бори на няколко фронта.

Вяра и вдъхновение

Трудна работа ще е да се победи Ливърпул през този сезон. Момчетата на Клоп търсят бързи развръзки в повечето мачове – голове в първия половин час. Излизат „високо“ още от първата минута, стремят се да установяват контрол върху топката и да отбележат.

Интересно обаче ще е да видим как тези играчи ще се представят срещу топ тимовете, защото там не всичко опира до авангардност и пробивност напред. Нужна е психическа устойчивост и 90-минутна концентрация. За да се спечели титлата обаче точките срещу тимовете от Топ 6 са повече от нужни.

Важно е съблекалнята да вярва силно в целта, в идеята, че този сезон за нищо на света не трябва да остава „на сухо“. Ливърпул има всичко нужно, за да бере сладките плодове на своя чудноват романтизъм.

източник: БГНЕС

Под ръководството на Клоп „червените“ вече загубиха три важни финала – този в Лига Европа през 2016г. от Севиля (1:3), този за Купата на Лигата през 2016 г. от Манчестър Сити (1:1, дузпи 1:3) и в Шампионската лига през миналия сезон от Реал Мадрид (1:3).

Това е фактор, който не трябва да се подценява. Най-труден обаче ще бъде първият трофей, както каза Джеймс Милнър. Той ще е повратният момент за една по-дългосрочна триумфална симбиоза между психеделичния рок на Клоп и импресионистичния му отбор.

Ливърпул изглежда крайно готов за един кралски поход към титлата в Англия след 28 години. Обикновено мрачните традиции се нарушават със замах, с лекокрило съвършенство.

Магическият ореол на египтянина, сенегалеца, бразилеца и германеца е готов за още една „смъртоносна контраатака“, която да потроши оковите на страдалческото чакане.