Къде греши Маурицио Сари начело на Челси?

Челси определено се мъчи в началото на 2019-а. Тимът записа три поредни поражения като гост във Висшата лига - 0:2 от Арсенал, 0:4 от Борнемут и 0:6 от Манчестър Сити (най-голямата загуба на тима в местния елит от 1991-а), както и отпадане от Манчестър Юнайтед в 1/8-финалите на ФА Къп (0:2).

Феновете не се забавиха и хвърлиха вината за слабите игри върху треньора Маурицио Сари. И докато той бе почитан като новия съвременен футболен философ в началото на кампанията, сега нещата са различни.

Ето и някои причини, поради които Челси търпи регрес, а Сари е яростно обвиняван за слабите резултати на "сините":

Липса на План Б

Преди време самият Сари заяви, че той не иска да вкарва в действие План Б, а желае неговият План А да работи максимално добре. Към момента обаче този План А дава грешки. И Сари трябва да се примири и да направи някои корекции.

"Саризмът" или "Сари-бол" е приписван на италианеца стил с голям процент владение на топката и строга система от четирима защитници, трима халфове и трима нападатели. Философията му го направи популярен с Наполи, с който бе близо до шампионската титла в Серия А през миналия сезон.

източник: Gulliver/Getty Images

Ако някои отбор обаче иска да спре Челси, просто трябва да спре халфа Жоржиньо. Бразилецът, за когото явно Висшата лига не е най-удачното място, е направил цели 2313 точни подавания, но без нито асистенция. Той се справяше добре в Серия А, но ситуацията в Англия е друга.

Когато Жоржиньо е на терена, Челси изглежда сякаш няма опорен халф - човек, който да печели единоборства, да пресича подавания. Играч, който да познава движенията на своите колеги и да гради играта от дълбочина. Тази роля бе изпълнявана много умело от Н'Голо Канте в последните две години за "сините", но сега ролята на французина е доста по-различна.

Нещо, което е напълно неприемливо за феновете на Челси. Канте или обикновено стои на фланга, или е с доста по-изнесена позиция от обичайната си роля на дефанзивен халф. 

източник: Gulliver/Getty Images

Липса на ротации

Сари е от типа мениджъри, които просто държат на своята схема на игра, както и определени 11 души, ситуирани в точни позиции.

В 40-те си мача начело на "сините" той е използвал 27 футболисти. Само 15 от тях обаче имат половина или повече от тези мачове.

източник: Gulliver/GettyImages

Това води до умора в играта на състезателите и последваща липса на интензитет в действията на отбора в най-възловите моменти от срещите. А според устоите на "Саризма" играта трябва да е пълна с енергия през всички 90 минути - интензивна преса и контрол над топката.

Използването на Еден Азар като "фалшив нападател"

Белгиецът изпитва трудности в тази си роля. Той постигна най-добрите си индивидуални резултати, когато играе на фланга. Азар направи много силен старт на сезона - 6 гола и 2 асистенции до края на септември.

източник: Gulliver/Getty Images

Това накара Сари да залага на играча като фалшив №9, което обаче не доведе до добри резултати. Той вкара само 6 гола в този период, като търпеше етапи на сериозен голов застой.

Самият Азар няма физиката да се бори с централните бранители, което прави ролята му като фалшив нападател уязвима.

След идването на Гонсало Игуаин нещата се промениха и Азар отново застана на своята позиция по левия фланг

Спад на формата на Маркос Алонсо

Испанецът просто изпитва сериозни трудности в схема 4-3-3, тъй като има огромните проблеми във фаза защита. Той е перфектният флангови футболист за схема с халф-бекове, но когато говорим за игра в отбрана нещата са различни.

източник: Gulliver/Getty Images

Често Алонсо се качва високо по терена и оставя големи пространства зад себе си, което разбива синхрона в защитата за Челси.

На този етап самата отбрана не успява да устои на контрадействията на своите съперници и се прегрупира изключително бавно. Това оставя пространства между отделните елементи и носи опасноти за вратата на "сините".

Често използвани смени и предвидливост в подхода на игра

Сари не обича да прави тактически смени - полузащитник за крило, нападател за бранител или крило за по-дефанзивен играч. Италианецът решава да пуска футболисти, които имат една и съща позиция - например халфовете Рос Баркли и Матео Ковачич, или да прави промени на крилото - непрекъснатото въртене между Хъдсън-Одой, Педро и Уилиян. 

Сари също така не опитва да промени хода на срещите чрез по-различен подход - той винаги иска да атакува чрез притежание на топката. Иска защитата да се изнася почти до центъра, което е пагубно с оглед на това, че Челси просто губи почти всеки мач в средата на терена.

източник: Gulliver/Getty Images

Оригиналната позиция на Канте е пред защитата, но Сари не заменя за нищо своя любимец Жоржиньо, което в момента изглежда повече от лош ход.